Всяка сутрин една метаморфоза се случва под земята в китайската столица. В един свят без светлина или свеж въздух, хора стават от леглата си в стаи без прозорци, изпразват нощните си гърнета в общи тоалетни, плащат 50 цента за пет-минутен душ, изкачват циментови стълбища за навън и се трансформират от жители на най-презрените жилища в хора жадни за техния дял от "китайската мечта".
Тези нови пекинци, които са около 1 милион, са познати като хората от "племето на плъховете", защото правят своите домове под земята в лабиринти от малки, често тъмни стаи, които са по-евтини от почти всичко, което могат да намерят на повърхността. Повечето от жилищата са технически нелегални, защото правителството е издало декрет, че мазетата и бившите противовъздушни бункери не могат да се отдават под наем, но като много други неща в Китай, те се намират в една сива зона. Голям пазар съществува за подземните жилища - цената им е на половина от тези над земята - което често кара местните власти да си затварят очите.
Повечето от тези жители са млади пришълци, дошли с надежда да се задържат в най-важния град в Китай, център не само на политиката, но на изкуството, бизнеса и алтернативния лайфстайл. Те са актьори и улични метачи, стилисти на прически и момичета миещи хората с шампоан, младоженци и роднини, будисти и християни. Много имат драматични, често пъти живописни истории, като "от парцалите към богатството" на Уей Куан, 27 годишен дребен криминален престъпник превърнал се в продавач на застраховки - бил в различни етапи от кариерата си момче за доставки, певец по погребения, масажист на крака и баняджия.
(Уей Куан, продавач на застраховки, казва, че живее в подземен апартамент, защото иска да спести пари за други неща. Наскоро си е купил костюм и се надява да събере достатъчно пари за автомобил. Всички снимки: Al Jazeera America)
"Правя го, защото ме е страх да бъда беден" - казва Уей в неговия апартамент, стая с площ 28 кв. метра, която дели с още 9 мъже - "много от моите колеги живеят над земята, но аз мисля, че е твърде конфортно; това място ме кара да работя по усърдно". И въпреки това той смята да се изнесе до китайската нова година (през февруари). В момента Уей изкарва до 30 000 юана (4800 долара) на месец - драматично подобрение от неговата стартова заплата от 800 юана.
Тези подземни помещения дължат съществуването си на две исторически събития.
Едното е Студената война, когато Китай на Мао се е борил със СССР за идеологическо надмощие в Източния блок. През 1969 двете страни дори водят погранична война по река Амур, тогава Мао нарежда да се "изкопаят дълбоки тунели" за защита от съветски бомбардировки. В Пекин 300 000 човека вземат участие в кампанията, изчислява се, че са изкопали 20 000 подземни убежища.
Няколко години по-късно Мао е мъртъв и неговата твърда линия е заменена с икономическия прагматизъм на Дън Сяопинг. Укритията са комерсиализирани и правителството инструктира Службата за гражданска защита, че те трябва да носят печалба. През 80-те години по спомени на висш функционер ръководещ проекта, Пекин има 800 подземни хостели, както и подземни супермаркети, киносалони и скейт-рампи. През 1996 правителството формализира тази промяна като въвежда закон, който задължава новите сгради да имат подземни скривалища, които обаче могат да имат и икономическо приложение. Това води до бурна поява на нови подземни жилища. През годините правителствените агенции сключват договори за тези места с частни мениджъри, които ги ръководят с цел печалба.
В Пекин има бум на подземни жилища частично заради неговата география, намира се близо до пустините в северен Китай. С изключените на няколко влажни летни месеца, климата е изключително сух, правейки по този начин живеенето под земята сравнимо с традиционните пещерни жилища характерни за съседните планински области - прохладно през лятото, топло през зимата и със сигурност доста по-тихо отколкото в намиращите се на повърхността сгради.
Второто ключово събитие е урбанизацията, която направила така, че главните китайски градове да нараснат скокообразно. От 9 милиона през 1995, населението на Пекин се оценява на 21 милиона през 2013, от които 8 милиона - имигранти. Това увеличило търсенето на евтини жилища, особено защото много имигранти легално нямали право да се заселват в големите градове. Нямали градска регистрация. Без такава те нямали право да кандидатстват за евтини общински жилища, училища или други социални придобивки. Знаейки, че никога няма да се установят в Пекин, те често прибягват до временни по-евтини подслони.
В Пекин има и евтини (надземни) къщи, но те са предимно в далечните предградия или предлагат условия като общежития където от 6 до 10 човека делят една стая. Под земята повечето хора наемат самостоятелни стаи с размери от 4 до 10 кв. метра за около 400 юана на месец. Тези цени са приблизително половината от това което биха платили за подобни помещения над земята. Това позволява на имигрантите да си позволят да живеят в градския център, което пък им улеснява стигането до работата им.
"Разбира се, никой не би предпочел да живее под земята, но се избира заради местоположението" - казва Анет Ким, професор в Университета на Южна Калифорния, която е проверила 3400 подземни апартамента заедно с Лу Бин, професор в Пекинския Университет. "Това което е характерно за света е, че евтините жилища са в лоши зони далеч от града, защото там земята е евтина. Но хората не желаят да живеят там, защото пътуват дълго".
Въпреки тези предимства, стигмата да живееш под земята е силна. Някои имигранти казват, че не са казали на семействата си за това или са го отлагали с месеци. "Когато баща ми дойде да ме види, той се разплака като видя къде живея", казва Жанг Кси, начинаещ актьор. "Той каза - "Сине, това не става"."
Стриктните правила усилват чувството за изключване. На някои мазета има надписи, които забраняват на обитателите им да проветряват и дори излагат на слънце техните завивки, чаршафи и дюшеци.
Отчитайки нарастващата гъстота на градовете по света, Ким казва, че вижда подземния Пекин не като остатък от Студената война, а като възможен предвестник за градския живот в пренаселените азиатски градове.
Официалните власти имат смесено отношение към живота под земята. За последните две години Общината в Пекин е давала противоположни сигнали. През 2011 са казали, че използването на бомбоубежища за живеене ще спре през 2012, като са цитирали опасностите които грозят хората - като пожари и наводнения. Друга ключова причина е, че това не съответства на облика на Пекин като модерен град.
Но преобразуваните убежища и други подземни помещения се толерират като прагматично решение на жилищната криза в града. Някои подземни обитания са премахнати, но те са толкова много, че едва ли е възможно да се махнат всичките.
Друга причина поради която подземните хостели вероятно ще останат, е това, че те имат законни договори.Много собственици на такива обекти, самите те имигранти, са вложили всичките си спестявания за да осигурят изискваните мерки за противопожарна безопасност, да разделят помещенията на стаи, да прекарат кабелна телевизия. По-ранни опити да ги затворят, са довели до обществени протести, нещо рядко за Китай.
На долната снимка - Жанг Хайхай (26 г.), който дели малката си стая с приятелката си. Той работи като готвач в ресторант, през свободното си време играе игри или гледа филми на лаптопа си.
На долната снимка - стаята на двама съпрузи (на 50 и 49 г.). И двамата работят като миячи на чинии.
По изчисления на споменатия професор Ли, около 5 процента от пекинците живеят под земята, макар че някои смятат друго. Той е изненадан, колко от тях го правят не от отчаяние, а като пресметната жертва в името на бъдещето. "Много се надяват един ден да купят къща, или поне да живеят над земята. Те имат положителна нагласа."
Историите на някои от хората от "Племето на плъховете"
Чен Лаксиу: чистачката в метрото
50-годишната Чен Лаксиу знае едно - животът в Пекин е по-добър от земеделието. Тя и семейството и са имали един акър земя, който е бил недостатъчен да ги изхрани. Тя има трима сина и преди няколко години, най-малкия се премества в Пекин. Чен и съпругът и го последват без да поглеждат назад.
Жанг Ксинуен: модерният Ван Гог
Още докато е бил в училище в провинция Хубей Жанг Ксинуен се е наричал Фан Гао - Мандарин на Ван Гог. За млад мъж от бедна среда, привлекателността на Гог е очевидна. Както сам казва: "Аз харесвам Ван Гог, защото макар да е бил беден през целия си живот, той е имал силен порив към изкуството, нещо което уважавам...Макар да е бил от бедно семейство, той упорито е правил през целия си живот това, което е харесвал. Аз съм същия. Макар семейните обстоятелства да не са добри, аз просто искам да правя каквото искам да правя".
Ли Янг: подземният рибар
Ли Янг се е обучавал за автомобилен механик, но се надява да направи кариера като специалист по определен вид риболов. За разлика от другите членове на "племето на плуховете" той си е от Пекин - от едно предградие на 30-тина километра от центъра. Работил е какви ли не работи, но негова страст се оказва риболова. През 2012 той дори печели едно състезание и се среща на живо с редакторите на китайски риболовен телевизионен канал. От тогава пише материали за тях, но се надява да напише и книга.
Гуо Ксиаолонг: кралят на плъховете
Гуо е пропътувал Китай, работил е за нощни клубове и караоке барове. На 40 години сега той е мениджър на подземие със 72 стаи и 100 живущи. Самият той също живее тук.
Ду Ксиоян: работейки за зестрата на сина си
Едно нещо се върти в ума на Ду откакто преди две години идва в Пекин за да мие чинии, да прави кнедли и да готви супа - дали ще изкара достатъчно за да има сина и добра зестра когато реши да се ожени?
Чанг Уанле: измамен още като дошъл
Чанг слязъл от влака в Пекин преди година. Почти веднага мечтата му за по-добър живот била попарена когато шофьор на нерегламентирано такси му взел десет пъти повече от обичайната тарифа. Той е на 18, живее с приятелката си в момента и работи във фабрика.
Ксу Джунпинг, Жоу Хаилин, Жоу Женгди: семплият живот
46-годишната Ксу дошла преди 8 години. Именно в Пекин се отдала пламенно да будизма. Тя си изкарва прехраната с това - продава будистки статуи, сутри и т.н. на оживен пазар. От половин година при нея живее и 17-годишният и син, който учи как да поправя компютри. От време на време идва да ги види и 48-годишният и съпруг, който носи храна. Той работи като охранител в баня на другия край на града - там и спи. Когато идва тримата спят на едно двойно легло.
Лиу Хао: фотограф
Над Лиу се намира апартаментен комплекс за средната класа, обитателите му ходят в Старбъкс и пазаруват в скъпите молове. Дали подозират, че в подземието под блока живее Лиу - фотограф, поет и писател?
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар