Джими подава два долара на монети на кондуктора и си намира място отзад в автобуса. Той се подготвя за една дълга нощ - сваля протритите си кожени обувки и опира глава на замъгления от кондензацията прозорец.
Джими, на 47, прави това в последните 3 години, от както е загубил работата си като готвач в Майкрософт. Той се качва в автобуса в полунощ и до изгрев слънце пътува по все един и същи маршрут дълъг 35 мили (56 км) между Сан Хосе и Пало Алто, Калифорния. Може да му се наложи да плати до 8 долара на нощ опитвайки се да бъде на топло и не на улицата - пари които трудно може да си позволи.
Автобус 22 е единствения, който се движи по 24-часов график в Силиконовата долина и се е превърнал в нещо като неофициално убежище за бездомните. Наричат го "Хотел 22".
Това сравнително малко място в "Златния щат" (Калифорния) се е превърнало в най-екстремния пример в САЩ за все по-голямата пропаст между тези които имат и тези които нямат. Санта Клара - административната единица в която е включена Силиконовата долина, има най-висок процент бездомни в Америка. И в същото време има най-високите средни приходи на домакинство и едни от най-скъпите домове в страната - всичко благодарение на високо-технологичната индустрия.
Силиконовата долина се наслаждава на най-стабилния период на нарастване на богатството в своята история, но мястото е белязано от несъответствие в доходите. Там където някога е процъфтявала значителна средна класа, сега съществуват супер-богатите и супер-бедните.
Автобус 22 преминава покрай стария работодател на Джими - Майкрософт, както и покрай централите на Гугъл, Фейсбук и Ейпъл. Разминава се с "Гугъл автобуса" движещ се в обратна посока към Сан Франциско. Служителите на тази компания се превозват до и от местоработата си в частни рейсове, самите те станали символ на неравенството.
"Това е приказка за два града" - казва Джими - "поне така по поетичен начин хората описват какво се случва тук. Това което обаче тези техничари не осъзнават, е че ние не сме различни от тях - те са само на една грешна стъпка, на един чек от нас".
Джими, който се премества за да работи от Чикаго в Калифорния в началото на 90-те, носи леко мръсен костюм и вратовръзка, с надеждата, че това ще помогне да си намери работа. Праща дузина автобиографии на ден от местната библиотека, но рядко дори му отговарят обратно. Той има малко въже навито около глезена му и скрито под панталона - "в случай, че някой ден реша, че ми стига толкова".
Според последното преброяване, тук бездомниците са 20 000. Тези които не са на улиците, са в най-големия лагер за бездомни в САЩ известен като Джунглата - дълга километри редица от палатки и колиби насред беззаконието. Рей Брамсън, отговарящ за бездомните в Сан Хосе, казва, че всяка нощ там спят грубо около 5000 човека - "не можем да се справим с това". През последните няколко години наемите са скочили до небето, в някои случаи до 300 процента.
"Когато чуеш думата бездомен, си мислиш за някой, който е на улицата, без пари, без работа" - продължава Брамсън - "това се промени. Да работиш вече не ти гарантира, че ще можеш да наемеш жилище тук."
Минималната надница в щата наскоро бе увеличена от 8 на 10 долара на час. "Това е стъпка в правилната посока" - казва Брамсън - "но за жалост за да можеш да се самоиздържаш тук, ти е необходима надница от поне 15 долара."
Нашият автобус спира понеже шофьорът е забелязал някой да чака в тъмното отстрани на пътя. Сега е около 2:00 през нощта. Той спуска рампата и в рейса се качва жена бутаща пазарна количка в която са всичките и принадлежности.
Тя не е единствената жена, Сандра Пена прекарва по една нощ на седмица в "Хотел 22". Тя е добре говореща, добре образована и забележително красива жена на 52 години, тя не е типичния нощен пътник. Сандра е работила 9 години като техник за Arantech, някога една от по-големите технологични фирми в Силиконовата долина, докато не бива съкратена през 1989-а.
Малко след това тя решава да започне свой собствен строителен бизнес, който дори се радва да известен успех. Но по време на рецесията от 2009-а, тя губи всичко и домът и е отнет. Започва да живее в колата си, извършвайки странни работи за съседите си, но скоро губи и това.
"Бях ударена от всичко на веднъж и понякога просто не можеш да се съвземеш от това" - казва Сандра, която носи сини дънки и блуза - "никога не съм си се представяла в тази ситуация."
Когато няма свободни легла в местния приют, Сандра спи в автобуса.
"Аз си купувам дневна карта за 6 долара, която ако е купена когато трябва важи за цялата нощ до сутринта. Харесва ми заради тихото...и самотно време. Единственото лошо нещо е, че те будят в края на линията и трябва да чакаш 15 минути за да се качиш на следващия автобус"
Като местен жител, тя е свидетел как мястото се променя до неузнаваемост. Някога е била известна със своите орхидеи и дори наричана Долината на насладата за сърцето. До към 60-те години на ХХ век, регионът е бил най-големия производител на плодове в света и Del Monte е бил най-големия работодател тук. Тогава започват да се нанасят технологичните компании, благодарение на кадрите излизащи от Университета на Станфорд, академичната подкрепа и грандовете за стартиращи фирми.
"Като растях тук, всичко беше във ферми и орхидеи, аз бях каубойско момиче. Имаше всичко, което можеш да поискаш, хубаво време през цялата година. Аз не ги обвинявам, че дойдоха тук, но те не предложиха нищо на хората от местността" - казва Сандра, която в момента кара курс по строителство в центъра за безработни, надява се, че това ще и помогне да намери работа.
Крис Ричардсън, програмен директор на организацията Downtown Streets, която подпомага Сандра казва: "Хотел 22 е открита тайна на бездомните - за няколко долара хората могат да прекарат сравнително необезпокоявани нощта"
Според него проблемът излиза извън контрол - има два пъти повече бездомни отколкото налични легла.
"Можеш да видиш палатков лагер на спящи хора само на три километра от къщата на Сергей Брин (един от основателите на Гугъл). Ироничното е, че дори неговите инженери не получават достатъчно за да могат да живеят тук. Опитваме се да включим тези милиардери в това което правим тук. Те даряват милиони за добри каузи, но почти нищо на местната общност, която разрушават. Това не е задължително тяхна вина, но те държат ключа към решаването на проблема на бездомните и имат силата и ума да го сторят"
Ейлин Ричардсън е основателка на Downtown Street и рисков инвеститор, самата тя е била изпълнителен директор в технологичната фирма, занимаваща се с музикалния сайт Напстер. При един отпуск преди 10 години, тя се включила като доброволка в работата с бездомни и била шокирана от това, което видяла, именно тогава решила да основе собствена организация.
На тяхната последна седмична среща, те обявяват пред около 100 човека новината, че Гугъл ще наема персонал - търсят готвачи и чистачи. Някои недоволстват, но повечето остават сред срещата за да подадат заявления за кандидатстване. В отчаяни времена, не може да си толкова горд, че "да не сключиш сделка с Дявола" - един от посетителите казва.
Превод от Business Insider
Няма коментари:
Публикуване на коментар