Това е интервю появило се в украинския сайт "Нихилист"
Андрей М. (името е променено) - един от тези "офисни" киевски леви, които миналата зима след известни колебания, се присъединиха към Майдана, а през пролетта взима позиция против реакцията в Крим и Източна Украйна. Тази позиция в крайна сметка го довежда в украинската армия и сега Андрей участва в анти-терористичната операция (АТО) в Донбас. Разбрали за него, "Нихилист" реши да му зададе няколко въпроса.
- Как ти попадна в армията? Коя е твоята военна част?
Частта ми е напълно обикновена - 72-ра механизирана бригада. Тази която през юли беше обкръжена в Изворино - тогава тя беше непрекъснато обстрелвана и понесе тежки загуби в жива сила и техника и от която даже 400 бойци се наложи да отстъпят на територията на Русия - за това се шумя много в пресата. След това на украинската армия се отдаде да превземе Саур-Могила, което позволи да се разкъса блокадата и да се изведе бригадата от зоната на АТО. През август и септември в Мелитопол, тя бе отново попълнена с личен състав и техника. Тогава аз попаднах в нея като оператор-артилерист на БМП (бойна машина на пехотата) - мен бе мобилизираха през август. Сега частта е отново в зоната на АТО.
- Можеше ли да избегнеш службата?
Технически, да, безусловно можех. Но през март отидох във Военкомат (военния комисариат) и казах, че армията може да разчита на мен. Тогава се бе случила вече анексията на Крим и започваха безредиците в Донбас и Харков. Беше ми ясно, че наближава голяма война, бях уверен, че нахлуването на руската армия е въпрос на няколко седмици. За мен режимът на Путин, руската окупация и идеята за "руския свят" са напълно неприемливи и счетох, че не мога да остана страничен наблюдател. В последствие всичко се разви малко по-различно отколкото очаквах - вместо да нахлуе руската армия, Путин първоначално използваше местни паравоенни формирования, но това по същество не изменяше ситуацията.
Много колеги и приятели ми предлагаха "помощ" - да изляза от Киев, включително и в чужбина, да оформят виза и т.н. Но тези варианти не ги разгледах изобщо.
- Ти в дадения момент характеризираш ли се като ляв и марксист?
По убеждения и мироглед - да, определено. Наистина, ако вземем в предвид, че марксизмът е преди всичко политическа практика, може да ме обвинят, че по този критерий не съм марксист. Не споря с това, просто питам били ли са марксисти болшевиките, когато са защитавали правителството на Керенски от метежа на Корнилов?
(Заб.: Александър Керенски ръководи временното буржоазно правителство в Русия след февруарската революция през 1917. Лавър Корнилов е руски генерал от Бялата гвардия.)
Като марксист днешното правителство на Украйна не ми е симпатично. В него много силни са десните консервативни и националистически тенденции, властта все още е в ръцете на едрия капитал, подета е мощна атака срещу социалните, трудовите права на гражданите. Но знаете, както в социалистическия реализъм за приоритет се считаше да се изобразява конфликта между добрите и "още по-добрите", така днес в Донбас е налице конфликт между лошите и още по-лошите. В Русия десният консерватизъм с авторитаризъм - това не е тенденция, а самата реалност. Новият експанзионизъм под слогана за "Руския свят" - това е отвратителна реакционна идеология, която всъщност води до войни, насилие, лъжи и омраза. И все пак тя процъфтява в Донбас и се опитва да продължи по-нататък. Да се спре, по мое виждане, е приоритетна задача. Връщайки се към аналогията с Корнилов, ще споделя, че един мой добър приятел, социалист, каза, че в момента имаме война между петлюровците и белогвардейците. Аналогията не е съвсем точна, но в условията в които във войната няма наша комунистическа страна, за мен като марксист избора между белогвардейците и петлюровците очевидно е в полза на последните. В същото време е ясно, че ние не сме съюзници, а спътници до първата пресечка.
(Забележка: Петлюровци се наричали последователите на Симон Васильович Петлюра който по време на гражданска война след Октомврийската революция ръководи украинските националистически и буржоазни сили, сражава се и срещу белите и срещу червените)
- Как оценяваш Майдана?
Майдан - тази тема е много сложна. От една страна имаме народно надигане, опит за самоорганизация на масите, които по-късно се въплатиха във формирането на доброволческите батальони и мощната и ефективна мрежа от доброволци, а от друга - това е обгърнато от дясна политическа обвивка. Моето отношение към Майдана се промени от предпазлив неутралитет до критична подкрепа като причина за това станаха печално известните "закони от 16-ти януари". Във всеки случай, не може да се дискредитира мощната демократична компонента съставяща Майдана - и това, според мен, е достатъчна причина да му отдадем дължимото му. Но каквото било - било, ние живеем в епохата след Майдана и този коктейл от прогрес и реакция, който го съставяше, сега се разлага на първоначалните си компоненти.Толкова по-добре, ще бъде по-лесно да се отдели зърното от плявата.
- Какво означава за теб тази война?
На първо място, това е огромна трагедия за милиони хора - извини ме за баналността. Мирното население е дезинформирано, мамено, тероризирано и от двете страни. В редките случаи, когато ни се отдава възможност да поговорим с местните жители, много задават въпроса: "защо сте дошли на нашата земя с оръжие"? Когато им отговориш: "да не би сепаратистите и войниците на Путин да идват на вашата земя без оръжие", това не се възприема. Но е вярно. В тази война има много аспекти и аз прекрасно виждам политическите ползи за украинския и руския елит от нея, ползите получени от смъртта на местните хора, украинските и руските войници. За мен лично фантомите "териториална цялост" и "национална държава" нямат никакво значение и не считам, че си струва да се заплащат с живота и с кръвта.
Но ако сложа оръжие, войната няма да изчезне - просто инпериалистическа Русия безпроблемно ще продължи своята кървава експанзия. Агресорът трябва да се спре, а не да се умилостиви. За съжаление няма добро решение, трябва да се избира между лошо и още по-лошо.
- За какво се сражават украинските войници на Изток?
Всеки за различно. Например мой боен другар - майдановец и романтичен националист Саня се бори за земята на предците си, за сбъдването на вековната мечта на украинския народ за независимост. Здравият фермер Миша - за това никой от кордона да не казва на него, децата и внуците му как да живее. А електротехникът Сергей воюва, защото е бил мобилизиран и е много недоволен от този факт, както и лично от военния комисар, който е пратил него на фронта, а не някой по-подходящ. Това обаче не му пречи да изпълнява добре бойните задания. Отделни персонажи не крият факта, че воюват за заплатата - бедността и безработицата направиха войната алтернатива за много хора. Мнозинството от войниците са уверени, че воюват за Украйна, за нейната териториална цялост, за правото да живеят не по указ на Кремъл, за това "донецките бандити" и "комуняги" повече да не се опитват да управляват страната. Това е основната мотивация.
- Оказва се, че войниците масово са анти-комунисти. Как можеш да обясниш това?
Има голямо изкушение да се хвърли цялата отговорност върху комунистическата партия. Наистина партията на Петро Симоненко направи всичко възможно в Украйна думата "комунист" да стане обидна. Многогодишно обслужване на интересите на олигархията с комунистическа риторика, а в последната година и откровена подкрепа за противника - това не остава незабелязано. Но това (анти-комунистическо отношение) не се дължи само на днешната комунистическа партия. Някога много войници и офицери са станали жертви на сталинистките репресии или на Голодомора (заб. масов глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г.) За много от днешните войници това не е абстракция, не е просто историческо събитие, а трагедия засегнала някога семействата им, престъпление извършено от съветските власти. А пропагандната машина на украинската държава за две десетилетия успешно втълпи на масите, че масовият глад, насилието и наказанията са същността и смисъла на всичкия комунизъм. Не е чудно, че хората лесно да го възприемат като свой собствен възглед.
- Комфортно ли е за един комунист в тази среда?
Не, разбира се. Но има един много добър принцип за ситуацията: не плачи, не се смей, а разбирай. Мисли с хладен ум. Забележете, че ненавистта срещу комунизма във войнишките среди не е омраза срещу идеите за справедливостта, сътрудничеството, солидарността и свобода, а напротив - тя е насочена към социалния паразитизъм, присъщата на ком-партията йерархия, омраза към пълното физическо, идеологическо и икономическо насилие. И тя се съчетава с неприемането на новата "пост-майданска" власт. За болшинството войници Порошенко, Яценюк и Кличко не са по-добри от Янукович. Актуалността на социалния въпрос никой не е отменял. Сега се опитват да спекулират с ултрадесните (мерки), но това е защото левите в Украйна не се оказаха в състояние да играят дори своята традиционна политическа роля.
- Защо левите загубиха в Украйна?
Сложен въпрос. Ще наговоря куп общи приказки за комбинацията от множество субективни и обективни фактори. Но къде видяхте победата на левицата в епохата на първоначално натрупване и преразпределение на капитала? Настоящото класово-ориентирано масово ляво движение просто не е успяло още да се сформира - не броя за леви съветско-консервативната ком-партия или бледо розовите буржоазни социалисти! Да не говорим за политпроекта "Боротьба", който от самото си начало изпълняваше не леви задачи.
Левите, които действително се опитват да решат конкретни проблеми или не можеха да надскочат собствения си тесен кръг заради организационно безсилие или търсеха конкретни ситуации, като "Пряма дия" например, но не можеха да се реализират в тези ситуации.
- Промени ли се твоето отношение към западните и руските леви?
Не че се промени, по-скоро окончателно се оформи. За левите на Запад е свойствен един рационален конформизъм или догматизъм - а често пъти съчетание от тези две несимпатични свойства. Те повече или по-малко успешно решават техните вътрешни проблеми, но на отношението им към Украйна, на позицията им влияе в различна степен това което им казват техните украински контакти, които често представят крайно неточно ситуацията. В резултат на което много западни леви са уверени, че в Донбас се провежда социалистическа революция, а Украйна е фашистка държава, която по указа на Вашингтон потапя в кръв народното въстание. Да ги убедиш в друго е изключително трудно, често невъзможно. Ето защо, по мое мнение, по-правилно и лесно е да живеем така, все едно никакви леви на Запад не съществуват.
Що се отнася до руските леви, то много голяма част от тях остават под очарованието на несъществуващия "съветски социализъм" и "голямата победа над фашизма". И Съветският съюз отдавна го няма, и в Кремъл във властта не са същите хора, които победиха фашизма през 1945 г., и в Киев не е Бандера (заб. Степан Бандера ръководи националистическа Украйна по време на Втората световна война), но матрицата сработва и хората които яростно кълнат Путин, се оказват верни путинци веднага след като стане въпрос за Украйна. За щастие не всички руски леви са такива, но...
- Какво трябва да се направи?
Внимателно да се наблюдава. В никакъв случай не трябва да се затваряме в кула от слонова кост - напротив, трябва да бъдем в центъра на събитията, възможно най-близо до хората. Всъщност, това е още една причина, поради която съм сега на война. Докато не го почувстваме със собствената си кожа, как живее и как диша народа на Украйна, ние не можем да съставим някаква ефективна стратегия и тактика. Предстоят много трудни времена. Десният консенсус в обществото в съчетание с нерешения социален въпрос си плаче за фашистки преврат. Тази опасност трябва да се осъзнае и да сме готови. Просвещаване на масите, предлагане на решение на социалните конфликти основани на класовия подход и това решение трябва да е по-ефективно от предлаганото от десния национално-социален популизъм. Но ето, че отново се плъзгам в абстракции. Нека свърши войната, а след това да се върнем към тази тема по-обстойно, ок?
Няма коментари:
Публикуване на коментар