Преди година бар "Сплетни" намиращ се в центъра на Донецк е бил много популярен сред студентите, младите професионалисти и особено сред ИТ специалистите на най-благоденстващия град в южна Украйна.
Това е било място където лично 34-годишния собственик Евгений Васили (на снимката) е забърквал коктейли зад бара и е разговарял с редовните си клиенти, обръщайки се към тях с личните им имена. Лежерната атмосфера в бара е била в ярък контраст с по-официалните и скъпи заведения, които съставят по-голямата част от баровете и ресторантите в Донецк.
По много начини, "Сплетни" бе отражение на нарастващата млада средна класа на града, която бавно оставяше своя отпечатък върху един украински регион повече познат с въглищните си мини и фабрики за стомана отколкото със софтуерните програмисти и дизайнери.
На долната снимка, мацка си проверява телефона пред бар "Сплетни". Всички снимки към статията са дело на "Al Jazeera America" и са от новата локация на заведениято.
"До сряда вечерта всичките ни маси се резервираха за уикенда. След това оставаха само правостоящите места до бара" - разказва Васили - "исках барът да бъде като заведенията които съм посещавал в Европа и на други места, където хората да се чувстват все едно всеки им е приятел, включително и персонала".
Нещата се променят драстично през Април 2014. Про-руските сепаратисти превземат местните административни сгради в региона и провъзгласяват Донецката Народна Република.
Разискванията в подземния бар се разгорещяват със завземането на Донецк от бунтовниците. Конфликтът започва да разделя приятелства формирани над наргиле и уиски. Тези, които предпочитали европейския избор на Киев напуснали града заради страх от репресии от страна на про-руските въоръжени групи.
"Един ден през юни 2014, нито един клиент не дойде, и това бе момента когато аз реших да затворя" - разказва Васили.
Девет месеца напред и той седи в абсолютно копие на някогашния си бар в Донецк, този път преместен в подобно подземно място в Киев. Васили е обграден от някогашни клиенти от Донецк, които седят в същите познати им черни и лилави кожени дивани и похапват сандвичи от оригиналните чинии на бара направени от резени дърво.
На долната снимка, приятели от Донецк празнуват рожден ден:
Самият барплот на който Васили смесва прословутите си коктейли е построен със същите книги, които някога е използвал и в Донецк. Половината от 20-те души персонал също са от Донецк, трима са работели в бара и в предишното местоположение.
"Сплетни", също като Васили и клиентите му, е успешна история за възкръсването от развалините на кризата в Украйна. Принудени да напуснат техния град на изток заради това, че не са съгласни с про-руските бунтовници и търсещи икономическите възможности, които им бяха отнети, стотици хиляди украинци успяха - принудени от необходимостта - да преоткрият себе си в други градове в страната. За тези с неограничена амбиция и малко късмет, преместването е било сравнително гладко, макар и не без предизвикателства.
Васили се върнал в Донецк през октомври с дълъг 15 метра камион. Събрал всичко което можел - мебели, стенни декорации, кухненски прибори, халби за бира, чинии. След като успял да получи от сепаратиското правителство разрешение за преместване (защото бунтовниците обявили това са собственост на ДНР), той превозил бара в Киев и никога повече не погледнал назад.
"Къде ще се върна, ако се върна? Нашата къща бе унищожена. Само три стени останаха, няма възможности за работа там" - разказва Васили - "преместихме се в Киев. Засега бизнесът е добър и става още по-добър".
(Надписът на хартиените подложки гласи "Клюки, ако имате нужда да поговорите)
Способността на Васили за справяне с проблемите е типична за поколението млади бивши жители на Донецк. Те започват от нулата в друг град и това ги противопоставя на по-старото поколение от украинци - поколението изпълнено с носталгия по СССР правеща го податливо на спонсорираната от Кремъл пропаганда, и частично носещо отговорност за сепаратиското надигане.
Успешните истории като тази на Васили са в ярък контраст с тези на стотици хиляди други украинци от изтока, чиято евакуация от държаните от сепаратистите територии, бе наложена от военния конфликт унищожил икономиката на региона и убил повече от 6 000 души. Официално има повече от 1 милион вътрешно преселени украинци, много от които живеят в претъпкани временни местообитания като летните туристически хотели.
Но стотици хиляди никога не са се регистрирали при властите понеже те не се смятат за бежанци. Според тях, те просто са се преместили от един град в друг заради лоши обстоятелства.
Алесия Болот е директор по комуникациите в "Изолация", културен център, който също като "Сплетни" е бил популярен сред креативната общност на Донецк. Той се е намирал на територията на фабрика от съветско време, там са се провеждали лекции и семинари на теми вариращи от медийно изкуство до хакерство.
През юни миналата година въоръжени мъже вземат центъра. Изритват малкото останали служители там и унищожават голяма част от арт колекцията. Сега се използва като затвор и склад на бунтовниците.
Болот, на 27, също като Васили, си събира нещата от апартамента в Донецк и се премества в Киев. Тя и други хора от "Изолация" откриват повторно арт центъра в някогашната корабостроителница на брега на река Днепър в Киев.
"За нашаето поколение е лесно да намерим нещо в Киев, но разбира се, за нашите родители е по-трудно" - казва тя. Нейните родители все още живеят в малък град на границата на територията държана от сепаратистите. "Не се страхуваме колкото тях да поемаме рискове. Не е толкова страшно за нас".
Като "Сплетни" и "Изолация" е обичано място сред младите хора от Донецк, нещо което хората от арт центъра се опитват да използват за да създадат връзка между Киев и общността от изселници от Изтока. Миналият месец са провели събитие с дузина някогашни граждани на Донецк и Луганск и са обявили откриването в "Изолация" на център за изследвания на Донбас. (Донбас е общото име на регионите Донецк и Луганск)
"Важно е за нас да останем свързани с мястото от където идваме и да споделяме преживявания" - казва Болот на събирането посветено на Донбас - "всеки ден, аз съм изненадана да науча, че още някой, който познавам се е преместил в Киев"
В предното помещение в "Сплетни" в препълнена събота вечер, Антон Туралов, на 28, седи на една маса и бавно пуши наргиле. Сладкия мирис на ароматния тютюн изпълва въздуха докато той описва перипетиите при скорошното си преместване от раздирания от конфликта Донбас в столицата.
Туранов сега е асистент на парламентарен депутат и неговите дни са дълги и изморителни. Той живее извън центъра, но все още посещава "Сплетни" по няколко пъти през седмицата, за да види приятелите си от стария си живот.
"Представете си да изоставите всичко - дома си, родителите си, баби и дядовци, родния град" - казва той - "и тогава да дойдете тук и да видите всички тези познати лица, седящи в същата обстановка като миналата година в Донецк. Това е фантастично".
Al Jazeera
Няма коментари:
Публикуване на коментар