Днес мнозина си мислят, че като са активни в Интернет (и по-специално във Фейсбук) знаят що за хора живеят в България. Може да имат много онлайн "приятели", но не всички ползват глобалната мрежа. Обикновено това са по-стари хора, по-бедни или просто необразовани. Колкото и банално да звучи - това е "другата България". С нея досегът ми е спорадичен, обикновено на места като влакове, чакални и за жалост болници. И макар тези хора да не знаят какво е "емотиконка", се е случвало те всъщност да бъдат забавни или поне да се научи нещо интересно от тях. Като например тази история публикувана в "Мистерика":
E, и аз наскоро имах досег с хора, които няма да срещнеш в Интернет. Наложи ми се да престоя известно време в една болница. В стаята бях с един 73-годишен дядо и мъж на 55, човек от малцинствата в Пазарджик. Той бе придружен от съпругата си, която абсолютно не искаше да го остави сам. Както вероятно знаете, през последните години около Пазарджик се нашумя покрай така наречия "радикален ислям". Води се процес срещу няколко имами за разпространението му, а редица политици твърдят, че циганската махала в града е крепост на джихадисти.
Семейството от Пазарджик бяха мюсюлмани, молеха се на Аллах всяка сутрин. Благодарение на другия човек в стаята - дядото, чух доста интересни неща. Старецът им задаваше всякакви въпроси без притеснение, включително такива, каквито аз бих сметнал за най-малкото нетактични да се задават на непознат. Така разбрах, че макар и да са мюсюлмани, те са против "новия ислям" и тези "дето ходят покрити от горе до долу". Циганката дори разказа интересна история.
Снаха ѝ имала магазин за детски играчки в махалата и веднъж жената я замествала. Дошла някаква покрита от горе до долу в черно и само с един процеп за очите. Искала да вземе едно камионче, но щяла да го плати като се върне. Жената категорично отказала - "коя си ти? Не мога да те позная, как така ще ти давам без да плащаш?". Онази се разсърдила и си заминала.
Винаги съм знаел, че българските роми са доста практични, особено като става въпрос за пари. Тази случай отново го показва. Парата е важна, няма да ти дадат нищо без пари, ако поне не видят кой си. А бурките и ниджаба премахват индивидуалността и съответно пречат да става "алъш-вериш".
Така че, не всичко е загубено в Пазарджик, поне докато има вътрешна съпротива срещу радикалния ислям в самата общност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар