Тази нощ бе разпространена новината за кончината на проф. Божидар Димитров (72 г.). Един стереотип характерен за обществото е израза "за мъртвите или добро или нищо". Мнозина обществени личности включително самият Бойко Борисов вече се включиха във фалшивото оплакване за това какъв "велик учен" сме загубили, а медиите се надпреварват да изтъкват заслугите му.
Аз обаче смятам да отбележа нещата в живота на Божидар Димитров, които според мен бяха вредни и дори позорни.
Роденият на 3 декември 1945 г. в Созопол Димитров от 1973 до 1990 година сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. Това не му пречи през 2009 да загърби БСП, партията наследник на онзи режим. Димитров напуска "социалистите" (днес под ръководството на Корнелия Нинова все повече превръщащи се в национал-социалисти подобни на хитлеровата партия от 30-те години на ХХ век) и да се присъедини към омразният враг ГЕРБ.
Димитров получава пост в едно от правителствата на Бойко Борисов. За благодарност през 2015 Божидар Димитров умива главата на премиера с лайняна вода (източник).
Това разбира се е една безвредна комична история. Много сериозни вреди на науката обаче Димитров нанесе с налагането на бутафорията в историята. Той настояваше архитектурните паметници да се "реставрират" по такъв начин, че да представляват ефектна гледка. Няма значение, че новоизградените крепостни стени и други добавки са далеч от истината, важното е да се привличат туристи. За повече подробности - € 300 млн. за бутафория и малко история.
Освен това Божидар Димитров развиваше и доста съмнителни исторически тези, на моменти дори сякаш се опитваше да преправи историята. Един пример е уж откритият в Плиска гроб на българския княз Баян Енравота. Това твърдеше Димитров, докато други български учени (при това за разлика от Божидар - сериозни учени) не бързаха с такива сензационни заключения. Нещо повече, останалите историци и археолози дори не твърдяха, че това въобще е гроб. (Източник)
Общо взето изказванията на Димитров вървяха в посока "колко сме велики, какви велики открития правим, каква велика е България, а другите какви са отрепки". Това го правеше желан гост по всички основни телевизии. Там обаче Божидар Димитров не се ограничаваше само с историята и археологията, като един "специалист по всичко", той бе готов да коментира всякакви теми.
Смъртта на Божидар Димитров е шанс за българското общество да почне да се вслушва в други по-сериозни общественици, експерти всеки в своята област. За жалост телевизиите ще продължават все така рядко да канят тези хора в студията си. Димитров не беше единственият "редовен абонат" на сутрешните блокове, освен него има още една дузина "разбирачи по всичко", които все така ще продължават да облъчват зрителите и радиослушателите с безмерни глупости.
Няма коментари:
Публикуване на коментар