петък, 17 юли 2015 г.

Благородните пънкари на Бирма

Бирма, позната също и като Мианмар, е страна в Югоизточна Азия. Дълги години тя се управляваше от военна хунта. През Ноември 2010 обаче се провеждат национални избори, които поставят началото на радикална промяна в страната. Сложен е край на дългогодишната изолация, международни капитали навлизат в Бирма, признаците за това са навсякъде, в най-големия град Янгон дори се появява ресторант на KFC.

Но освен финанси, в страната навлизат и свежи идеи. Една от тях е инициативата "Food Not Bombs" (Храна, а не оръжия) подета от група пънкари от Янгон. Всяка понеделнишка вечер, облечени в черни дрехи с метални капси, те се събират, за да раздават храна на бедните. Американската агенция VICE наскоро посети една тяхна проява. Въпреки дъждовете донесени от мусоните, около трийсетина човека дойдоха, за да участват в акцията.


Поради многото участници решават да се разделят на две по-малки групи, които тръгват да раздават пържен ориз, банани и бутилирана вода. Оризът е сготвен от самите пънкари. Продуктите са закупени чрез парите от дарения. Предишния ден групата е получила 50 000 кията (местната валута), които се равняват на 44 долара. Те са достатъчни да се осигури храна за акцията. Каква храна се дава зависи от даренията, които варират. Често раздават и дрехи.

В основата на това начинание стои местната пънк-рок група Rebel Riot (на снимката).


"Аз осъзнах, че трябва да направя нещо, а не само да пея за промяна на системата" - разказва Кияв Кияв, китарист и вокалист в групата - "големите компании идват в Мианмар, за да правят бизнес, така земята и домовете стават все по-скъпи в Янгон".

През 2014 г. цената на земята е с 50 процента по-висока отколкото преди две години, а наемите са по-високи със 60 процента. Съответно наемите се вдигат и много хора се оказват на улицата, други са принудени да се преместят в по-малки градове, а трети търсят убежище в будистките манастири. Има и случаи, когато цели семейства са изселвани насила от властите защото земята им е дадена за развитие на някой голям проект. 

Местната секция на "Храна, а не оръжия" съществува от около 3 години. Това е световно движение от доброволни активисти, които раздават вегетарианска храна на бедните. Появило се е в САЩ през 1980 и принципите му са насочени срещу войната.


Пънкарите пресмятат, че на вечер помагат на между 80 и 100 човека в нужда. На долната снимка се вижда, че отделят храна дори за бездомните кучета.


В началото нещата не тръгват толкова гладко. Както обясняват самите пънкари - "бездомниците ни гледаха различно заради дрехите ни и боядисаните ни коси. Казваха ни да се разкараме или бягаха от нас. Сега вече знаят, че сме добри хора."

Преди изборите от 2010 и последвалата ограничена демокрация една такава дейност е била немислима. Имало е забрана да се събират на улицата повече от 5 човека. Пънкарите са били доста потайна общност и е можело да бъдат арестувани само за това, че са пънкари.


Според Кияв Кияв един местен моряк донесъл пънка в Янгон през 1997-ма. Той пътувал по целия свят и се върнал у дома с хардкор и пънк албуми на банди като Black Flag, The Dead Kennedys и Crass. Това било началото. Развила се малка подземна общност от фенове.

Втората вълна на пънк движението започва през 2007 заедно с Шафрановата революция. Тогава десетки хиляди, водени от будистките монаси, излизат по улиците на Янгон в протест срещу военното управление. Повод е решението да бъде премахната субсидията за горивата. Това води до 66 процентен ръст при цената на бензина, 500 процента повишение на природния газ и нови по-високи цени на храните.


Хунтата успява чрез сила да смаже движението, но под натиск военните все пак се съгласяват на избори след 3 години. Освен това по онова време се зараждат пънк банди от млади бунтари като Rebel Riot. В началото техните концерти се провеждат тайно. Днес нещата са по-добре, но все още имат нужда от разрешение от властите, за да свирят някъде, а полицията по всяко време може да прекрати мероприятието. Проблем е и цената на музикалните инструменти - някои банди нямат достатъчно пари и са принудени да ползват оборудване под наем.

И все пак това е едно добро начало за гражданското общество в тази азиатска страна.

Източник


Няма коментари:

Публикуване на коментар