History tells us what may happen next with Brexit & Trump
Не е дословен превод, а преразказ на идеите застъпени от автора, който е част от академичните среди във Великобритания и като такъв ползва много примери ясни за британците и историците. Затова съм съкратил известна част от казаното в оригинала и съм добавил допълнителни разяснения и примери по-близки до действителността в България (обикновено те са дадени с курсив). Възможно е да съм премахнал някоя част от авторовото изложение, която е сравнително важна, но аз да не съм я оценил като такава. Затова препоръчвам при интерес да прочетете и самия английски текст.
Изглежда сме на прага на поредното от онези глупави масови унищожения, които хората сами си причиняват на редовни интервали.
Моята специалност е археологията, затова имам познания и по история и антропология. Това ме кара да виждам големите исторически схеми. Моята теория е, че перспективата на повечето хора е ограничена едва до 50-100 години. За да надскочите тази граница трябва да четете, разучавате и да разпознавате пропагандата, която неизбежно върви с историята. Обикновено на местно ниво, хората си мислят, че нещата са наред (примерите са около нас - хората са задълбали в ежедневието си, вълнуват се от това къде да прекарат лятната си почивка и евентуално кой ще е кандидатът за президент на ГЕРБ, но не забелязват, че идва нещо голямо). Много бързо обаче всичко излиза от контрол и в един момент апокалипсисът става неизбежен, тогава започва масивното самоунищожение. За повечето хора живеещи в тези времена е трудно да разберат и видят какво се случва. След време обаче историците ще видят съвсем точно взаимовръзката между отделните събития и как едно води до друго. Битката при Сома е сражение от времето на Първата световна война, при което загиват около един милион човека. Тя е пряк резултат от това, че в Босна е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд. Веднага след това покушение обаче едва ли е имало хора, които да са си представяли, че то ще доведе до смъртта на 17 милиона човека. Историците днес могат да видят връзката, но не и хората от онова време.
Това се случва отново и отново. Понеже перспективата на хората е ограничена до 50-100 години назад, те си мислят, че големите войни и трагедии от миналото не може да се повторят, ние живеем в уникално време и сме си взели поука от историята. Едва ли. Малко преди Първата световна война е имало неколцина брилянтни мислители, които са предупреждавали за опасността от тотален конфликт. На тях се е гледало като на истерици, луди или просто глупаци, по същия начин по който сега се пренебрегват всички, които са се разтревожили заради Путин, Брекзит и Тръмп.
И само няколко десетилетия след първата идва и Втората световна война. Никакви поуки, масово хората търсят "жертвено агне", което да обвинят за всичките си беди. Бързо се намира харизматичен лидер, който да им посочи "враговете". Гневните хора застават зад него и започват да действат като една аморфна маса. Действията им са лишени от логика и нещата стават неспираеми.
Описаният харизматичен лидер е Хитлер, но същото се отнася и за Мусолини, Сталин, Путин, Мугабе... Специално историята на Робърт Мугабе е много интересна, той става президент на Зимбабве през 1987 и досега все така е на власт. Той обещава просперитет на масите и всичко което популистите винаги обещават, посочва кой е виновен за бедите - белите поземлени собственици. Обещава разплата и наистина я осъществява, резултатите са катастрофални. Въпреки, че Роберт Мугабе през 2001 г. отчуждава крупната земеделска собственост на бившите колонисти и ги прокужда извън страната, икономическото положение не се подобрява и за 7 години Зимбабве се превръща от най-големия износител на пшеница в Африка в най- големия вносител. През 2008 г. инфлацията е 100 000% годишно и на 14 май 2008 г. е издадена банкнота от 500 000 000 зимбабвийски долара, равняваща се на 2 USD.
Случващото се в Зимбабве може да се приеме за малък локален пример, но подобни неща и то в много по-големи размери се случват и в други части на света. Голодомор - масов глад в СССР (най-вече в Украйна) причинен от безумните декрети на комунистическата партия - жертви няколко милиона. Китай - Културната революция, жертви - 40 милиона.
Хората, поне в началото не осъзнават към какво унищожение са се насочили. Те дори ръкопляскат на разгневените тълпи и се подиграват на критиците им. Това е така защото:
1. Хората са се взрели в настоящето, не сравняват с миналото и не правят изводи за бъдещето
2. Гледат само случващото се около тях, а не глобалната картина
3. Не четат и често дори не искат да чуят мнения твърдящи различни неща от това, което те харесват. Мога да дам следният показателен пример. Преди време в чата към блога се появи една млада девойка едва на 16-години. Тя бе безнадеждно попила путинистката пропаганда, макар самата да се смяташе за интелигента - все пак всеки ден четяла един сайт. Оказа се, че това е един от "българските" сайтове бълващ тонове про-руска пропаганда. Няма как да виждаш истината, като четеш "всеки ден един сайт". Трябва интернет страниците, които посещаваш да са поне няколко и то с различни виждания по редица теми.
Благодарение на тези три фактора, Тръмп в момента печели невероятни симпатии. Той казва "ще направя Америка велика отново". Много американци гледат само в настоящето около себе си и слушат само речите на ексцентричния милиардер. Някои неща в живота им не са наред и те решават, че всичко не е наред, че Америка е наистина зле и има нужда да стане велика отново. А много по-близо до истината е това, че САЩ са достатъчно добре, които и показатели да погледнеш.
Същото е отношението и на руснаците към своя харизматичен лидер Владимир Путин. Същото е и в Турция, където Ердоган е възхваляван от преданите турци, които все повече от граждани се превръщат в безропотна рая. И други страни са се насочили на там - Унгария, Полша, Словакия. А в останалата част на ЕС десетки путиновци и тръмповци чакат своя звезден час....
Вече се питаме какъв ще е нашият момент подобен на убийството на австрийския престолонаследник, който ще възпламени барутното буре и ще доведе до масово унищожение. А може би той вече се е случил? Имам приятели, които подкрепиха напускането на ЕС от Великобритания и когато разговарям с тях, често ми казват "о, ти ще обвиниш Брекзит и за това??". Но всъщност да, след време историците ще проследят зависимостите и ще направят връзки между наглед несвързани събития едно от които ще е именно Брекзит.
Брекзит - група гневни хора печелят битка. В резултат други групи гневни хора из Европа и света започват борби, за които вече вярват, че могат да бъдат спечелени. Получава се верижна реакция подобна на атомната. Един радиоактивен атом се дели и в резултат на това изпуска енергия, която кара съседните атоми да направят същото. Процесът нараства лавинообразно до момента в който атомната бомба избухва.
Ето един възможен сценарий.
Брекзит окрилява националистите и популистите в Италия и Франция да организират подобни референдуми, които биват спечелени. При следващите избори идва Льо Пен на власт. Европейският съюз е разбит на части. ЕС въпреки всичките си недостатъци, е способствал за едно много важно нещо - да няма голяма война на Стария континент.
Любимият ми пример, когато става въпрос за за Европейския съюз е този:
Историята на Европа преди ЕС - война, война, война, война ....
Историята на Европа по време на ЕС - дискусии за това колко да са криви бананите и краставиците....
Но да се върнем на разглеждания сценарий. ЕС е разбит. Съюзът досега е бил пречка пред експанзионистичните амбиции на Путин, сега тази пречка отпада. В САЩ президент става Тръмп, който не смята да си мръдне пръста да спасява Европа при една руска инвазия. Междувременно икономическата обстановка в Руската федерация продължава да се влошава. На Путин му трябва поредната военна авантюра, която да отвлече вниманието на населението от вътрешните проблеми. Затова подтиква чрез хитри манипулации националистите в Латвия да организират безредици. След това с готовност праща "умиротворители" и "хуманитарни помощи" в източната част на страната, за да "спаси" етническите руснаци живеещи там. САЩ гледа безучастно, Европа е разделена и слаба - някои страни с про-путински управляващи блокират предложенията да се наложат санкции на Русия. Путин виждайки, че няма никаква реална европейска съпротива срещу себе си, не се задоволява само с източната част на Латвия, нахлува и в Естония и Литва. Вече е видно, че правителствата на прибалтийските страни не могат да се правят, че вярват на приказките за "хуманитарни операции" и местни "опълченци" (въоръжени с най-модерната руска бойна техника) и официално обявяват война на Русия понеже са оставени без избор. Половината страни в Европа застават на тяхна страна, няколко запазват неутралитет, а няколко дори се застават на страната на Русия. Избухва голямата война. Апокалипсис.
В този сценарий има някои неясноти. Турция какво ще направи? "Ислямска държава" как точно ще реагира на голямата европейска война? Кой пръв ще натисне копчето за изстрелване на ракетите с ядрени бойни глави? Но като цяло това е един възможен сценарий. И не е единствения....
Какво можем да направим? Отново, гледайки историята, не много. Либералните интелектуалци са винаги малцинство. Хората, които не са расисти, които са добри към другите и не желаят да водят войни, като цяло губят. Това е така, защото не използват мръсни трикове. Те не са така привлекателни за масите. Обикновено свършват в затвора, концентрационния лагер или в гроба. И все пак не трябва да спираме поне да опитваме. Трябва да не позволяваме разделение сред прогресивните сили, да използваме ефективно социалните медии и да напомняме за един друг страх - този от Трета световна война. Това може да се окаже много по-силен аргумент в спора от страха от бежанеца, от различния, от регулациите наложени от Европейския съюз. Всъщност в навечерието на ВСВ именно страха от нова голяма война дори е имал за малко шанса да я предотврати, за жалост не е успял.
Какво би последвало след една нова глобална война, която изглежда все по-неизбежна? Парадоксално, но след повечето големи катаклизми като войни и други бедствия, човечеството излиза по-силно. Вярно, докато Апокалипсисът се случва навсякъде около нас, това наистина изглежда като края на света. А за тези, които няма да оцелеят, не е утеха, че хората след тях ще живеят по-добре. И все пак това е последната надежда, която остава - че след злото идва добро. Един пример. След чумните епидемии в Европа, демографията на старият континент е променена. Много области са почти напълно обезлюдени. Има недостиг на работна ръка в селското стопанство, а и в другите отрасли. Това налага да се вдигнат надниците. Цените на продуктите също спадат. За оцелелите стандартът на живот се подобрява. Консумират повече и по-качествена храна.
Е, ще чакаме ли за нова световна война, за да вдигнем жизненото равнище? Или този път ще успеем да го направим без гигантски катаклизъм?
Няма коментари:
Публикуване на коментар