Не се бях замислял защо в Европа има толкова много вкопани в земята пътеки и дори цели стари пътища. Виждал съм подобни в България (основно стари коларски пътища или горски пътеки), макар и не толкова надълбоко в почвата. Истината е, че те са потънали постепенно, никой не се е занимавал нарочно да ги прокопава.
Неслучайно на Европа се казва "Стария континент". Той е гъстонаселен от дълбока древност. Безчет племена, отделни пътници, ездачи на коне и волски каруци са преминавали по пътищата на древна Европа - от Англия до руската степ. Постепенно със всяка стъпка на човешки крак или на копито пътят се е набивал и потъвал в земята, най-видимо в райони, в които почвата е мека и скалите отдолу са пясъчници / варовици (южна Англия е един подобен район). Това е водело до превръщането на много от тези вкопани алеи в реки, когато е валяло дъжд. На свой ред водата е отнасяла и отмивала още повече почвата и пътят е потъвал още повече.
По време на Първата световна война, във Франция много от тези древни вкопани пътеки са се използвали като естествени окопи.
Днес рядко тези пътища се използват като пътни връзки - твърде тесни са, а и заради вероятността от наводнения са опасни. Съвременните пътища са широки и са точно на обратното изградени върху насипи. И все пак древните пътеки са все още тук, те са част от нашата древна история и е редно да ги пазим като исторически и туристически обекти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар