сряда, 31 декември 2014 г.

Къде хората са задавали глупави въпроси преди Гугъл

Може би се чудите преди интернет и Гугъл, къде хората са си задавали глупавите въпроси? Отговор - в библиотеките. Следват няколко запитвания. (Източник)


Запитване на бюрото.. Ное. 1948

"Мога ли да взема книга, която да ми каже как да бъда господарка на церемониите на музикална оргия?"


Дали женското човешко същество принадлежи към класа на бозайниците?


"Искам да знам нещо за физическите характеристики на Адолф Хитлер. Мисля, че го намерих - той стъпва по-тежко с единия крак и т.н."

Телефонен въпрос
6 юни 1947


Защо на английските картини от 18-ти век има толкова много катерици и как са ги опитомили така, че да не ухапят художника?

10.76

понеделник, 29 декември 2014 г.

Украински войник: "за мен като марксист избора между белогвардейците и петлюровците е очевиден"

Това е интервю появило се в украинския сайт "Нихилист"

Андрей М. (името е променено) - един от тези "офисни" киевски леви, които миналата зима след известни колебания, се присъединиха към Майдана, а през пролетта взима позиция против реакцията в Крим и Източна Украйна. Тази позиция в крайна сметка го довежда в украинската армия и сега Андрей участва в анти-терористичната операция (АТО) в Донбас. Разбрали за него, "Нихилист" реши да му зададе няколко въпроса.

- Как ти попадна в армията? Коя е твоята военна част?

Частта ми е напълно обикновена - 72-ра механизирана бригада. Тази която през юли беше обкръжена в Изворино - тогава тя беше непрекъснато обстрелвана и понесе тежки загуби в жива сила и техника и от която даже 400 бойци се наложи да отстъпят на територията на Русия - за това се шумя много в пресата. След това на украинската армия се отдаде да превземе Саур-Могила, което позволи да се разкъса блокадата и да се изведе бригадата от зоната на АТО. През август и септември в Мелитопол, тя бе отново попълнена с личен състав и техника. Тогава аз попаднах в нея като оператор-артилерист на БМП (бойна машина на пехотата) - мен бе мобилизираха през август. Сега частта е отново в зоната на АТО.

- Можеше ли да избегнеш службата?

Технически, да, безусловно можех. Но през март отидох във Военкомат (военния комисариат) и казах, че армията може да разчита на мен. Тогава се бе случила вече анексията на Крим и започваха безредиците в Донбас и Харков. Беше ми ясно, че наближава голяма война, бях уверен, че нахлуването на руската армия е въпрос на няколко седмици. За мен режимът на Путин, руската окупация и идеята за "руския свят" са напълно неприемливи и счетох, че не мога да остана страничен наблюдател. В последствие всичко се разви малко по-различно отколкото очаквах - вместо да нахлуе руската армия, Путин първоначално използваше местни паравоенни формирования, но това по същество не изменяше ситуацията.

Много колеги и приятели ми предлагаха "помощ" - да изляза от Киев, включително и в чужбина, да оформят виза и т.н. Но тези варианти не ги разгледах изобщо.

- Ти в дадения момент характеризираш ли се като ляв и марксист?

По убеждения и мироглед - да, определено. Наистина, ако вземем в предвид, че марксизмът е преди всичко политическа практика, може да ме обвинят, че по този критерий не съм марксист. Не споря с това, просто питам били ли са марксисти болшевиките, когато са защитавали правителството на Керенски от метежа на Корнилов?

(Заб.: Александър Керенски ръководи временното буржоазно правителство в Русия след февруарската революция през 1917. Лавър Корнилов е руски генерал от Бялата гвардия.)

Като марксист днешното правителство на Украйна не ми е симпатично. В него много силни са десните консервативни и националистически тенденции, властта все още е в ръцете на едрия капитал, подета е мощна атака срещу социалните, трудовите права на гражданите. Но знаете, както в социалистическия реализъм за приоритет се считаше да се изобразява конфликта между добрите и "още по-добрите", така днес в Донбас е налице конфликт между лошите и още по-лошите. В Русия десният консерватизъм с авторитаризъм - това не е тенденция, а самата реалност. Новият експанзионизъм под слогана за "Руския свят" - това е отвратителна реакционна идеология, която всъщност води до войни, насилие, лъжи и омраза. И все пак тя процъфтява в Донбас и се опитва да продължи по-нататък. Да се спре, по мое виждане, е приоритетна задача. Връщайки се към аналогията с Корнилов, ще споделя, че един мой добър приятел, социалист, каза, че в момента имаме война между петлюровците и белогвардейците. Аналогията не е съвсем точна, но в условията в които във войната няма наша комунистическа страна, за мен като марксист избора между белогвардейците и петлюровците очевидно е в полза на последните. В същото време е ясно, че ние не сме съюзници, а спътници до първата пресечка.

(Забележка: Петлюровци се наричали последователите на Симон Васильович Петлюра който по време на гражданска война след Октомврийската революция ръководи украинските националистически и буржоазни сили, сражава се и срещу белите и срещу червените)

- Как оценяваш Майдана?

Майдан - тази тема е много сложна. От една страна имаме народно надигане, опит за самоорганизация на масите, които по-късно се въплатиха във формирането на доброволческите батальони и мощната и ефективна мрежа от доброволци, а от друга - това е обгърнато от дясна политическа обвивка. Моето отношение към Майдана се промени от предпазлив неутралитет до критична подкрепа като причина за това станаха печално известните "закони от 16-ти януари". Във всеки случай, не може да се дискредитира мощната демократична компонента съставяща Майдана - и това, според мен, е достатъчна причина да му отдадем дължимото му. Но каквото било - било, ние живеем в епохата след Майдана и този коктейл от прогрес и реакция, който го съставяше, сега се разлага на първоначалните си компоненти.Толкова по-добре, ще бъде по-лесно да се отдели зърното от плявата.

- Какво означава за теб тази война?

На първо място, това е огромна трагедия за милиони хора - извини ме за баналността. Мирното население е дезинформирано, мамено, тероризирано и от двете страни. В редките случаи, когато ни се отдава възможност да поговорим с местните жители, много задават въпроса: "защо сте дошли на нашата земя с оръжие"? Когато им отговориш: "да не би сепаратистите и войниците на Путин да идват на вашата земя без оръжие", това не се възприема. Но е вярно. В тази война има много аспекти и аз прекрасно виждам политическите ползи за украинския и руския елит от нея, ползите получени от смъртта на местните хора, украинските и руските войници. За мен лично фантомите "териториална цялост" и "национална държава" нямат никакво значение и не считам, че си струва да се заплащат с живота и с кръвта.

Но ако сложа оръжие, войната няма да изчезне - просто инпериалистическа Русия безпроблемно ще продължи своята кървава експанзия. Агресорът трябва да се спре, а не да се умилостиви. За съжаление няма добро решение, трябва да се избира между лошо и още по-лошо.

- За какво се сражават украинските войници на Изток?

Всеки за различно. Например мой боен другар - майдановец и романтичен националист Саня се бори за земята на предците си, за сбъдването на вековната мечта на украинския народ за независимост. Здравият фермер Миша - за това никой от кордона да не казва на него, децата и внуците му как да живее. А електротехникът Сергей воюва, защото е бил мобилизиран и е много недоволен от този факт, както и лично от военния комисар, който е пратил него на фронта, а не някой по-подходящ. Това обаче не му пречи да изпълнява добре бойните задания. Отделни персонажи не крият факта, че воюват за заплатата - бедността и безработицата направиха войната алтернатива за много хора. Мнозинството от войниците са уверени, че воюват за Украйна, за нейната териториална цялост, за правото да живеят не по указ на Кремъл, за това "донецките бандити" и "комуняги" повече да не се опитват да управляват страната. Това е основната мотивация.

- Оказва се, че войниците масово са анти-комунисти. Как можеш да обясниш това?

Има голямо изкушение да се хвърли цялата отговорност върху комунистическата партия. Наистина партията на Петро Симоненко направи всичко възможно в Украйна думата "комунист" да стане обидна. Многогодишно обслужване на интересите на олигархията с комунистическа риторика, а в последната година и откровена подкрепа за противника - това не остава незабелязано. Но това (анти-комунистическо отношение) не се дължи само на днешната комунистическа партия. Някога много войници и офицери са станали жертви на сталинистките репресии или на Голодомора (заб. масов глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г.) За много от днешните войници това не е абстракция, не е просто историческо събитие, а трагедия засегнала някога семействата им, престъпление извършено от съветските власти. А пропагандната машина на украинската държава за две десетилетия успешно втълпи на масите, че масовият глад, насилието и наказанията са същността и смисъла на всичкия комунизъм. Не е чудно, че хората лесно да го възприемат като свой собствен възглед.

- Комфортно ли е за един комунист в тази среда?

Не, разбира се. Но има един много добър принцип за ситуацията: не плачи, не се смей, а разбирай. Мисли с хладен ум. Забележете, че ненавистта срещу комунизма във войнишките среди не е омраза срещу идеите за справедливостта, сътрудничеството, солидарността и свобода, а напротив - тя е насочена към социалния паразитизъм, присъщата на ком-партията йерархия, омраза към пълното физическо, идеологическо и икономическо насилие. И тя се съчетава с неприемането на новата "пост-майданска" власт. За болшинството войници Порошенко, Яценюк и Кличко не са по-добри от Янукович. Актуалността на социалния въпрос никой не е отменял. Сега се опитват да спекулират с ултрадесните (мерки), но това е защото левите в Украйна не се оказаха в състояние да играят дори своята традиционна политическа роля.

- Защо левите загубиха в Украйна?

Сложен въпрос. Ще наговоря куп общи приказки за комбинацията от множество субективни и обективни фактори. Но къде видяхте победата на левицата в епохата на първоначално натрупване и преразпределение на капитала? Настоящото класово-ориентирано масово ляво движение просто не е успяло още да се сформира - не броя за леви съветско-консервативната ком-партия или бледо розовите буржоазни социалисти! Да не говорим за политпроекта "Боротьба", който от самото си начало изпълняваше не леви задачи.

Левите, които действително се опитват да решат конкретни проблеми или не можеха да надскочат собствения си тесен кръг заради организационно безсилие или търсеха конкретни ситуации, като "Пряма дия" например, но не можеха да се реализират в тези ситуации.

- Промени ли се твоето отношение към западните и руските леви?

Не че се промени, по-скоро окончателно се оформи. За левите на Запад е свойствен един рационален конформизъм или догматизъм - а често пъти съчетание от тези две несимпатични свойства. Те повече или по-малко успешно решават техните вътрешни проблеми, но на отношението им към Украйна, на позицията им влияе в различна степен това което им казват техните украински контакти, които често представят крайно неточно ситуацията. В резултат на което много западни леви са уверени, че в Донбас се провежда социалистическа революция, а Украйна е фашистка държава, която по указа на Вашингтон потапя в кръв народното въстание. Да ги убедиш в друго е изключително трудно, често невъзможно. Ето защо, по мое мнение, по-правилно и лесно е да живеем така, все едно никакви леви на Запад не съществуват.

Що се отнася до руските леви, то много голяма част от тях остават под очарованието на несъществуващия "съветски социализъм" и "голямата победа над фашизма". И Съветският съюз отдавна го няма, и в Кремъл във властта не са същите хора, които победиха фашизма през 1945 г., и в Киев не е Бандера (заб. Степан Бандера ръководи националистическа Украйна по време на Втората световна война), но матрицата сработва и хората които яростно кълнат Путин, се оказват верни путинци веднага след като стане въпрос за Украйна. За щастие не всички руски леви са такива, но...

- Какво трябва да се направи?

Внимателно да се наблюдава. В никакъв случай не трябва да се затваряме в кула от слонова кост - напротив, трябва да бъдем в центъра на събитията, възможно най-близо до хората. Всъщност, това е още една причина, поради която съм сега на война. Докато не го почувстваме със собствената си кожа, как живее и как диша народа на Украйна, ние не можем да съставим някаква ефективна стратегия и тактика. Предстоят много трудни времена. Десният консенсус в обществото в съчетание с нерешения социален въпрос си плаче за фашистки преврат. Тази опасност трябва да се осъзнае и да сме готови. Просвещаване на масите, предлагане на решение на социалните конфликти основани на класовия подход и това решение трябва да е по-ефективно от предлаганото от десния национално-социален популизъм. Но ето, че отново се плъзгам в абстракции. Нека свърши войната, а след това да се върнем към тази тема по-обстойно, ок?

сряда, 24 декември 2014 г.

Природни бедствия и феномени (подборка към 24.12.2014)

В САЩ:

Торнадо връхлетя Мисисипи, взе жертви

В шотландската река Дий са се появили странни ледени "купички за кейк". Според някои те са причинени от водовъртежите - както са си се въртяли, така са и замръзнали. (Източник)




Над южния Алтайски регион в Сибир пък са се появили тези странни следи в небето. Какво е това? НЛО? Природен феномен? Дело на пиян пилот на самолет? (Източник)



понеделник, 22 декември 2014 г.

Призрак ръкопляска на Дядо Коледа?

Тази снимка е направена в историческото гробище на град Джърси, САЩ. Дали това в дясно са ръцете на призрак, който ръкопляска на дядо Коледа? (Източник)


събота, 20 декември 2014 г.

Планинска кабинка оформена като скала

Дадената на снимката скала всъщност е уютна кабинка за отдих намираща се в швейцарските Алпи. Тя е по-скоро артистичен проект вдъхновен от швейцарската "дълбока традиция да се наблюдават Алпите, да се живее в тях и да се крие в тях". А в тези планини има доста тайни постройки - от военни бункери останали от времето на Втората световна война до луксозни резиденции построени под земята за да се избегнат държавните строителни регулации. (Източник)






сряда, 17 декември 2014 г.

Космически новини - 17.12.2014

Ето какво виждат космонавтите при прибирането си на Земята с руския кораб "Съюз". Кадрите са заснети от полет извършен по-рано през тази година. Невероятно!



Извънредна новина от Марс! Новина на която почти никой не обърна внимание, а може да значи много. Марсоходът "Любопитство" е засякъл сериозно количество на метан. От години този апарат търси метан, но досега резултатите не бяха обнадеждаващи. Учените не могат за сега да обяснят от къде се е появил този газ при новите измервания. Най-вълнуващото предположение е, че е продукт на марсианския живот! (Източник)

Тази новина я научих още вчера вечерта от "първа ръка" - прочетох я в туитър профила на "Любопитство". Не си мислете, че самият апарат пуска туитове в интернет от Марс - би било прекрасно да го прави, но все още не са ни толкова умни роботите :) Някой човек на Земята от НАСА се грижи за неговия профил. Реших да изчакам до сутринта за още потвърждения - все пак може да е шега или акаунтът да е хакнат. Но не - не е шега, истина е!

вторник, 16 декември 2014 г.

Технологични новини - 16.12.2014

Една компания смята да прави асансьори, които се движат не само нагоре-надолу, но и наляво и на дясно. (Източник)




Друга компания пък възнамерява да продава от следващата година якета, които наподобяват космонавтските скафандри. Цената засега е солена - 1800 долара. Мисля, че това е много, още повече, че повечето неща по якето са чисто декоративни, а не са истински вградени джаджи. Все пак предполагам в някакъв момент, ще се появят и хи-тек якета на достъпни цени. (Източник)




Преводачът на Гугъл (Google Translate) ще получи нови разширени възможности в съвсем близко бъдеще. Примерно ще можем да насочим смартфона си към табела на чужд език и тя ще бъде преведена. (Източник)


четвъртък, 11 декември 2014 г.

Кой е Крампус

Всеки знае за Дядо Коледа. Този добродушен старец си има първообраз във фолклора на някои страни от западна и централна Европа - това е свети Николас. Във фолклорните традиции на Австрия, Германия и Швейцария обаче свети Николас си има огледален зъл двойник наречен Крампус (Krampus). Добрият старец идва с подаръци при децата, които са били послушни през годината, а Крампус идва при лошите и непослушните деца за да ги напляска, накаже и дори отвлече. Има вид сходен с този на дявола. И днес в германоговорящите страни почитат това същество. (Източник)








сряда, 10 декември 2014 г.

Американски самолети пилотирани от иранци може би атакуват севернокорейски танкове в Близкия Изток

Това определено звучи като новина тип "какво по дяволите!?" (WTF - на английски). Самолети американско производство, които са пилотирани от иранци, да атакуват севернокорейски танкове, които са управлявани от джихадисти?! Не е сигурно, че точно това се случва, но като съберем две други новини, изглежда напълно вероятно да се случи и на практика.

Първата новина е от 3 декември. Американски самолет F-4 Phantom е забелязан да атакува цели на Ислямска държава в Ирак. Той е нямал абсолютно никакви опознавателни знаци, тоест вероятно не е бил част от коалицията държави, които в момента нанасят въздушни удари срещу джихадистите без да се налага да го правят анонимно. А и този модел отдавна не е на въоръжение в армията на САЩ. В такъв случай остава да се предположи, че самолетът е на някоя съседна държава - най-вероятно Иран.

Почти по същото време дойде и втората новина - че Ислямска държава се е докопала до руски танкове модифицирани в Северна Корея. Така че, като се съберат двете новини, е напълно възможно заглавието на тази статия да е самата истина или да стане истина в един следващ момент.

Как обаче се е стигнало до тук? Във всяка видео игра тип "пуканица в първо лице" (first-person shooter), това да взимаш оръжията и амунициите на своите врагове е съвсем нормално, дори вече в много игри става автоматично. В реалния живот обаче нещата съвсем не са така и като цяло враждуващите армии не го правят. Макар често да пленяват вражеско оборудване, военните рядко го ползват. Първо, ако използваш техника на врага, има опасност други бойни единици от твоята армия да те помислят за враг и да стрелят по теб. Второ чужда техника по-трудно се усвоява, а пък да не говорим колко трудно се поддържа - ако се развали, не можеш да си поръчаш резервни части от врага.

Именно затова войските избягват да използват вражеска техника. При един продължителен конфликт обаче наличните възможности се изчерпват и "искаш - не искаш" започваш да използваш каквото имаш под ръка.

А сега малко по въпроса как точно се е озовало споменатото оборудване в ръцете на иранците и джихадистите.

Днес Иран и САЩ може да се приемат за врагове, не така обаче е било преди иранската революция от 1979 г. Тогава са били в много близки отношения и американците са доставили самолети F-14 Tomcat и F-4 Phantom на Иран.

След революцията ситуацията коренно се изменя - двете страни стават врагове. През 80-те години американците дори развиват нещо като параноя, че самолетите, които самите те са предоставили на Иран, ще бъдат използвани срещу тях. Това е и причината през 1988 американският кораб USS Vincennes да свали ирански пътнически самолет, бъркайки го за подготвящ се за атака F-14.

Така че, лесно можем да обясним от къде иранците имат американски самолети. Една странична забележка - Турция, друга страна от региона, също има F-4 Phantom, макар че не е ясно защо би искала да напада джихадистите, досега отказва да се включи в коалицията. Иран от своя страна многократно се е обявявал против Ислямска държава.

А за танковете и Ислямска държава. През лятото джихадистите плениха няколко военни бази в Сирия. В някои от тях са намерили древните руски танкове T-55, които обаче са с подобрения извършени в Северна Корея (известни като T-55MV). Севернокорейците са доставили тези танкове на Асад и те са се озовали в ръцете на Ислямска държава.

Както беше споменато, при нормални условия, армиите не предпочитат да използват чуждо оборудване. Но ситуацията в Близкия Изток е всякаква друга, но не и нормална и ще ставаме свидетели на все повече "какво по дяволите!?" моменти.

Примерно от по-стари новини знаем, че Ислямска държава има в ръцете си немски противотанкови ракети, освен това много чужденци от Западна Европа се сражават в редиците и. Известно е, че група холандски рокери пък се сражават на страната на кюрдите. А членове на улична банда от Лос Анджелис се бият на страната на Асад. Кой до скоро е мислил, че ще се появят такива новини? А изглежда конфликтът няма намерение скоро да стихва....

Източник

неделя, 7 декември 2014 г.

Поредна лего фигура изплува на плаж

Тази сряда на плаж край японския град Камакура (Kamakura) е изплувала гигантска лего-фигура. (Източник)




Ех, не му омръзна на холандеца Его Леонард да си прави шегичките, това не е първата такава фигура. За по-стари случаи може да прочетете тук.

събота, 6 декември 2014 г.

Зелена котка във Варна

Чухте ли за зелената котка от Варна? Наскоро интернет "гръмна" с тази новина. Мнозина предположиха, че котето е боядисано от лоши хора и дори бе направена страница във Фейсбук с цел да се издири злосторника. Новината стигна дори до телевизиите (гледах я в сутрешния блок на Нова ТВ). Изглежда обаче, този цвят на котката не се дължи на някой шегаджия, просто котето е спало в гараж където имало изоставени големи количества синтетично багрило. Поне така пише в английския Telegraph, българските източници май предпочитат варианта за "някой лош човек".

Склонен съм да повярвам в това, че котката сама се е боядисала - имам котка която понякога спи във външното огнище на двора - знам, че може добре да се овърголи.

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Въоръжено нападение в Грозни, Чечения

Новина от рано тази сутрин:

Терористи нападнаха Грозни

Ето и видео-кадри:





Да припомня, град Грозни е столица на република Чечения, която в момента е част от Руската федерация. Предполагам Русия никога няма да успее напълно да потуши стремежите на мнозина чеченци да постигнат пълна независимост.

вторник, 2 декември 2014 г.

Състезание за смотани роботи в Япония

Състезанията между роботи са изключително популярни през последните години. В Япония обаче са организирали едно малко нетрадиционно такова - за хора нямащи никакви технически познания, който се яви с робот с напредничави възможности, директно се дисквалифицира.

Рейс 22 - "хотелът" за бездомните от Силиконовата долина

Джими подава два долара на монети на кондуктора и си намира място отзад в автобуса. Той се подготвя за една дълга нощ - сваля протритите си кожени обувки и опира глава на замъгления от кондензацията прозорец.

Джими, на 47, прави това в последните 3 години, от както е загубил работата си като готвач в Майкрософт. Той се качва в автобуса в полунощ и до изгрев слънце пътува по все един и същи маршрут дълъг 35 мили (56 км) между Сан Хосе и Пало Алто, Калифорния. Може да му се наложи да плати до 8 долара на нощ опитвайки се да бъде на топло и не на улицата - пари които трудно може да си позволи.

Автобус 22 е единствения, който се движи по 24-часов график в Силиконовата долина и се е превърнал в нещо като неофициално убежище за бездомните. Наричат го "Хотел 22".


Това сравнително малко място в "Златния щат" (Калифорния) се е превърнало в най-екстремния пример в САЩ за все по-голямата пропаст между тези които имат и тези които нямат. Санта Клара - административната единица в която е включена Силиконовата долина, има най-висок процент бездомни в Америка. И в същото време има най-високите средни приходи на домакинство и едни от най-скъпите домове в страната - всичко благодарение на високо-технологичната индустрия.

Силиконовата долина се наслаждава на най-стабилния период на нарастване на богатството в своята история, но мястото е белязано от несъответствие в доходите. Там където някога е процъфтявала значителна средна класа, сега съществуват супер-богатите и супер-бедните.

Автобус 22 преминава покрай стария работодател на Джими - Майкрософт, както и покрай централите на Гугъл, Фейсбук и Ейпъл. Разминава се с "Гугъл автобуса" движещ се в обратна посока към Сан Франциско. Служителите на тази компания се превозват до и от местоработата си в частни рейсове, самите те станали символ на неравенството.

"Това е приказка за два града" - казва Джими - "поне така по поетичен начин хората описват какво се случва тук. Това което обаче тези техничари не осъзнават, е че ние не сме различни от тях - те са само на една грешна стъпка, на един чек от нас".

Джими, който се премества за да работи от Чикаго в Калифорния в началото на 90-те, носи леко мръсен костюм и вратовръзка, с надеждата, че това ще помогне да си намери работа. Праща дузина автобиографии на ден от местната библиотека, но рядко дори му отговарят обратно. Той има малко въже навито около глезена му и скрито под панталона - "в случай, че някой ден реша, че ми стига толкова".

Според последното преброяване, тук бездомниците са 20 000. Тези които не са на улиците, са в най-големия лагер за бездомни в САЩ известен като Джунглата - дълга километри редица от палатки и колиби насред беззаконието. Рей Брамсън, отговарящ за бездомните в Сан Хосе, казва, че всяка нощ там спят грубо около 5000 човека - "не можем да се справим с това". През последните няколко години наемите са скочили до небето, в някои случаи до 300 процента.

"Когато чуеш думата бездомен, си мислиш за някой, който е на улицата, без пари, без работа" - продължава Брамсън - "това се промени. Да работиш вече не ти гарантира, че ще можеш да наемеш жилище тук."

Минималната надница в щата наскоро бе увеличена от 8 на 10 долара на час. "Това е стъпка в правилната посока" - казва Брамсън - "но за жалост за да можеш да се самоиздържаш тук, ти е необходима надница от поне 15 долара."

Нашият автобус спира понеже шофьорът е забелязал някой да чака в тъмното отстрани на пътя. Сега е около 2:00 през нощта. Той спуска рампата и в рейса се качва жена бутаща пазарна количка в която са всичките и принадлежности.

Тя не е единствената жена, Сандра Пена прекарва по една нощ на седмица в "Хотел 22". Тя е добре говореща, добре образована и забележително красива жена на 52 години, тя не е типичния нощен пътник. Сандра е работила 9 години като техник за Arantech, някога една от по-големите технологични фирми в Силиконовата долина, докато не бива съкратена през 1989-а.

Малко след това тя решава да започне свой собствен строителен бизнес, който дори се радва да известен успех. Но по време на рецесията от 2009-а, тя губи всичко и домът и е отнет. Започва да живее в колата си, извършвайки странни работи за съседите си, но скоро губи и това.

"Бях ударена от всичко на веднъж и понякога просто не можеш да се съвземеш от това" - казва Сандра, която носи сини дънки и блуза - "никога не съм си се представяла в тази ситуация."

Когато няма свободни легла в местния приют, Сандра спи в автобуса.

"Аз си купувам дневна карта за 6 долара, която ако е купена когато трябва важи за цялата нощ до сутринта. Харесва ми заради тихото...и самотно време. Единственото лошо нещо е, че те будят в края на линията и трябва да чакаш 15 минути за да се качиш на следващия автобус"

Като местен жител, тя е свидетел как мястото се променя до неузнаваемост. Някога е била известна със своите орхидеи и дори наричана Долината на насладата за сърцето. До към 60-те години на ХХ век, регионът е бил най-големия производител на плодове в света и Del Monte е бил най-големия работодател тук. Тогава започват да се нанасят технологичните компании, благодарение на кадрите излизащи от Университета на Станфорд, академичната подкрепа и грандовете за стартиращи фирми.

"Като растях тук, всичко беше във ферми и орхидеи, аз бях каубойско момиче. Имаше всичко, което можеш да поискаш, хубаво време през цялата година. Аз не ги обвинявам, че дойдоха тук, но те не предложиха нищо на хората от местността" - казва Сандра, която в момента кара курс по строителство в центъра за безработни, надява се, че това ще и помогне да намери работа.

Крис Ричардсън, програмен директор на организацията Downtown Streets, която подпомага Сандра казва: "Хотел 22 е открита тайна на бездомните - за няколко долара хората могат да прекарат сравнително необезпокоявани нощта"

Според него проблемът излиза извън контрол - има два пъти повече бездомни отколкото налични легла.

"Можеш да видиш палатков лагер на спящи хора само на три километра от къщата на Сергей Брин (един от основателите на Гугъл). Ироничното е, че дори неговите инженери не получават достатъчно за да могат да живеят тук. Опитваме се да включим тези милиардери в това което правим тук. Те даряват милиони за добри каузи, но почти нищо на местната общност, която разрушават. Това не е задължително тяхна вина, но те държат ключа към решаването на проблема на бездомните и имат силата и ума да го сторят"

Ейлин Ричардсън е основателка на Downtown Street и рисков инвеститор, самата тя е била изпълнителен директор в технологичната фирма, занимаваща се с музикалния сайт Напстер. При един отпуск преди 10 години, тя се включила като доброволка в работата с бездомни и била шокирана от това, което видяла, именно тогава решила да основе собствена организация.

На тяхната последна седмична среща, те обявяват пред около 100 човека новината, че Гугъл ще наема персонал - търсят готвачи и чистачи. Някои недоволстват, но повечето остават сред срещата за да подадат заявления за кандидатстване. В отчаяни времена, не може да си толкова горд, че "да не сключиш сделка с Дявола" - един от посетителите казва.

Превод от Business Insider