неделя, 24 март 2019 г.

Венецуела - предвестник на това, което ни очаква

И преди съм публикувал материали на базата на анализите на Гейл Тверберг. Ето един такъв:


Писанията на тази жена са апокалиптични, но събитията често подкрепят тезите ѝ. Ето какво според Тверберг се случва във Венецуела. (Забележка. Настоящата статия не е превод, а моя лична интерпретация на оригиналния анализ).

Лесно е да кажем, че проблемите на тази южноамериканска страна се дължат (само) на корупцията и некадърността на чависткия режим (Мадуро продължава политиката на Чавес). Лесно е да хвърлим вината (само) върху опитите на САЩ да свалят режима. Това обаче са лесни приказки за хора не искащи да мислят в дълбочина. Проблемите са много по-дълбоки и няма да изчезнат само заради това, че смятаме диктатора Мадуро или "злия империализъм" за виновни.

Всичко започва преди близо век, когато Венецуела открива, че има големи запаси от петрол. Поколения политици без значение пристрастията им, решават едно и също - че тези ресурси са единственото което е достатъчно, за да има населението не просто добър стандарт на живот, ами много висок спрямо много други страни в региона, а и по целия свят. Леви, десни, всякакви политици си поставят за цел да постигнат колкото се може по-бързо този лелеян райски стандарт на живот. По всичко изглежда, че когато най-накрая Мадуро си замине по един или по друг начин, този който ще го замени ще вярва в същото - че петролът на Венецуела е решението за всички проблеми на страната.

Петролът е странен ресурс. Повечето залежи действително не изискват влагането на много средства за извличането им. Сравнително високи цени на петролните продукти на международните пазари, а и дори не чак толкова високи, могат да направят производителите и износителите на нефт страшно богати. Влагаш малко средства, прибираш голяма печалба. На това е стъпила венецуелската мечта, а в интерес на истината и много други страни разчитат на същото (от Иран през арабските страни до Русия).

Венецуела използва приходите от продажбата на петрол, за да купува всичко необходимо на страната от чужбина. Освен добива на петрол, никакво друго местно производство не се развива. Да, съществува селско стопанство, както и сектора на услугите, но те са слабо развити и пренебрежимо малки в сравнение с нефтодобива. На практика всичко освен петрола е внос.

Има един проблем обаче. Около 1981 печалбите от добива на петрол силно спадат. През 2005 започва нов подем, но той не трае дълго и приходите така и никога не достигат нивата от 1980 г.


Какво правят венецуелските политици през 80-те години и защо тогава в страната не избухва криза? Проблемите временно са изгебнати чрез няколко неща.

(А) Заеми

Управляващите взимат заем след заем, вярвайки, че в даден момент в бъдещето цените на петрола ще се вдигнат до толкова, че печалбите ще покрият всичкия натрупан дълг.

(Б) Симплифициране на икономиката

Една комплексна икономика влага колкото се може повече в развитието на технологиите. Това способства за устойчивото нарастване. Проблемът е, че развитието на технологиите изисква пари, а доходите от продажба на нефт спадат. Управялащите орязват това перо - никакви пари за развитие на технологиите, научни изследвания, повишаване на образованието на квалифицирания персонал. Всичко отива за закърпване на социалната система.

(В) Спиране на поддръжката

Намаляват се парите за поддръжка на съществуващите системи. Отново спестените пари отиват за социални плащания. Разчита се на това, че нещата някак си ще продължат да работят и без да се влага в поддръжката им. В един момент обаче липсата на поддръжка си казва думата и последствията са жестоки. Пример за това бяха скорошните спирания на тока засегнали цяла Венецуела. Мадуристите крещят, че това е саботаж, дело на специални части пратени от САЩ. Дори и да е така, никак не им е било трудно на саботьорите да извадят електропреносната мрежа на Венецуела от строя. Няколко разпределителни станции и трансформатори избухнаха или се запалиха в рамките на няколко дни из цялата страна. Претоварване или саботаж е без значение - и двете причини са изключително улеснени от липсата на поддръжка, една порочна практика практикувана в продължение на десетилетия. Оказа се, че около подстанциите е голям гъсталак от храсти и бурени. Венецуелските управляващи са пестели пари дори от най-обикновеното кастрене на растителността около важните обекти. Лесно е за един саботьор да запали сухите храсти и да гледа с удоволствие огнения спектакъл. Една от скорошните заповеди на Мадуро бе военните да почнат да кастрят растителността около трансформаторните станции. Но не е ли вече твърде късно? А могат ли военните да сменят всички ръждясали гайки несменяни с десетилетия, всички износени части, да проверят щателно всяка една система дали не е пред срутване?

Именно затова избухването на кризата във Венецуела бе отложено за известно време. Всичките получени пари отиваха за поддържането на високия стандарт на живот. Нищо не се отделяше за иновации и поддръжка. Дори се трупаха дългове.

Защо случващото се във Венецуела е предвестник за съдбата на целия свят? Това не е единствената страна, която разчита изключително много само и единствено на продажбите на петрол. Да, някои износители правят опити да разширят икономическите си дейности (Саудитска Арабия е започнала да влага средства в разработката на соларни панели), но все още половината, че и повече от света е силно зависим от петрола. Ако драстично не се вдигне цената му, много страни ще имат затруднения да поддържат високия жизнен стандарт на своите граждани. Но дори и да се покачат цените, това ще е само временно. Това е проклятието на петрола. Колкото е по-скъп, толкова повече хората се ограничават. Високите петролни цени вдигат цените и на всички останали стоки - от хляб до смартфони. Хората още повече се ограничават. Настъпва криза. Така имаме криза и при ниски цени на петрола (при износителите) и при високи (при вносителите). Но вносители и износители са взаимносвързани - има ли проблем при едните, другите също са засегнати.


Изходът? Изходът бе да насочим така световната икономика така, че тя все по-малко да зависи от петрола. Говоря в минало време, защото може би вече е твърде късно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар