Виждайки заглавието, може би сте си помислили, че това е някаква допотопна технология подобна на тази използвана в парните влакове - хвърляш дърва и въглища в огнената пещ и топлината превръща водата в пара, която задвижва буталата. Не, макар тази технология да е стара, тя не е на принципа на парния двигател. В основата на автомобилите на дърва стои един генератор, който под въздействие на висока температура (1400° по Целзий) преобразува органичния материал в газ, който се подава към двигателя както е при автомобилите с газови уредби на пропан-бутан.
За първи път технологията е използвана в някои западни страни още през 70-те години на 19-ти век, преди прокарването на природен газ. "Газът от дърва" е бил използван за готвене и за захранване на уличното осветление. През 20-те години на ХХ век един германски инженер успява да направи генератор достатъчно малък, за да се прикачи към автомобил. До края на 30-те години има около 9000 такива коли, основно в Европа. Този малък брой говори, че те не могат да се наложат като по-добри от бензиновите. Всъщност единственото им предимство е, че дърва се намират под път и над път. Именно това единствено предимство ще се окаже жизненоважно по време на Втората световна война. Заради недостига на петрол в много държави на стотици хиляди автомобили са прикачени генератори на газ от дърва. Само в нацистка Германия бройката е 500 000, в страната се изгражда и мрежа от 3000 "дървеностанции", от който можеш да си купиш нарязана дървесина. Във Франция автомобилите на дърва са 65 000, в Дания 10 000, по 9 000 в Австрия и Норвегия, 8000 в Швейцария, Финландия има 43 000 "дървомобила". Освен това има и много други превозни средства с прикачени генератори - автобуси, трактори, лодки и дори няколко танка.
След края на войната, когато доставките на бензин и дизел са отново регулярни и без ограничения, автомобилите на дървен газ почти веднага изчезват. В началото на 50-те години в Западна Германия в движение са едва 20 000 дървомобила.
През следващите години обаче тази технология не е напълно забравена. През 1957 например шведското правителство прави изследване дали може в случай на петролна криза бързо да се реагира и автомобилите на бензин да се пригодят за работа с газ от дърва. Все пак Швеция не разполага със собствени петролни залежи, но почти цялата е покрита от гори.
В днешно време много ентусиасти в САЩ и Европа възраждат технологията като си правят собствени генератори, които прикачат на автомобилите си. Те са и с по-добри параметри отколкото ползваните по времето на Втората световна война. Примерно има един автомобил Volvo 240 с прикачен генератор, който побира 30 килограма дървен материал. С толкова гориво може да измине 100 километра. Ако на задната седалка натовариш няколко чувала с нацепени на ситно дърва може да изминеш дори и 400 километра. Недостатък е, че на всеки 100 километра трябва да спираш и да пълниш генератора. Ако си чупиш клонки от дърветата покрай пътя пък може и още повече разстояние да изминеш. Това Volvo 240 вдига максимална скорост от 120 км/ч. Ето негови снимки:
Както виждате, друг недостатък на автомобилите на дърва е, че генераторите са извън самата кола. Това е така, защото те допълнително се прикачат. Преди втората световна война е имало фабрично произведени модели с генератори поместени в шасито, обикновено в багажника - така както днес газовите уредби се слагат там.
Ще се завърне ли някога масово тази технология? Няма почти никакъв шанс, макар че според някои ентусиасти всичко е възможно. Например ако петролът отново стане твърде скъп и достъпът до него стане ограничен и ако електрическите автомобили не се наложат достатъчно бързо, за да поемат товара от новата криза.
Както и да е, насладете се на следващите снимки на "дървомобили" от миналото и от настоящето.
