понеделник, 2 май 2016 г.

Интервю с най-младата палестинка минала през израелски затвор

Интервю с Дима Ал Уави за Ал Джазира.



Преди малко повече от седмица Дима бе освободена предсрочно от затвора след като прекара два и половина месеца там. Тя е едва на 12 и това я прави най-младото палестинско момиче попадало в израелски затвор.

Младата девойка е задържана на 9 февруари край незаконното еврейско селище Кармеи Цур и са и повдигнати две обвинения - за опит за убийство и за незаконно притежание на нож. В крайна сметка е осъдена на 4 и половина месеца затвор, от които излежава малко повече от половината.

В Израел законът казва, че лица под 14 години не могат да бъдат пращани в затвор. Това обаче се отнася само за еврейчетата. В окупираните палестински територии военните закони очевидно могат да пратят зад решетките дори 12-годишни. Според една организация за човешките права, в момента в израелските затвори има 98 палестинци под 16 години.

На 24 април Дима се прибра в родното си село Халхул в окупирания Западен бряг. Тя е посрещната от стотици съседи.


Ал Джазира: Знаеш ли, че ти си най-младото палестинско момиче затваряно в Израел?

Да, чух за това, но в затвора има и други деца. Оставих приятели там, някои са на 13 и 14 години. Ние пеехме и бяхме заедно през цялото време докато бях в затвора и те ми помагаха. Така че не съм единствената.

Разбира се, аз се радвам, че съм свободна, но в същото време съм и тъжна защото все още има деца там и знам какво е.

Ал Джазира: Какво е да си в затвора?

Страшно е и ми липсваха родителите. Майка ми дойде да ме види два пъти и когато си тръгваше, имах чувството, че ме отнемат отново.

Най-страшната част бе в началото. Когато ме превозваха с автобус от затвора Хашарон до затвора в Рамла и след това до военния съд в Офер. Седалките бяха направени от желязо, моите крака бяха оковани с вериги, а на ръцете ми имаше белезници. Бе студен февруари и нямах яке. Бе студено и бях сама, не знаех какво ще стане.

Ал Джазира: Разпитваха ли те?

Да, разпитът също беше много страшен. Имаше около 5 мъже, които ми задаваха въпроси едновременно, беше объркващо. Крещяха ми и ми се се присмиваха. Аз само исках да си отида у дома.

Ал Джазира: Мислеше ли, че в съда ще те осъдят на затвор?

Не мислех, че съдията ще ме прати в затвора, защото съм дете. Мислех, че ще мина през съда и ще се прибера същия ден с родителите ми вкъщи, но съдията каза, че ще стоя в затвора 4 месеца. Аз не знаех какво да направя.

Ал Джазира: Беше ли физически наранена когато бе в затвора?

В затвора не, но когато израелските войници ме арестуваха, те ме ритаха много. Един от тях ме ритна силно в гърба и докато лежах на земята, друг стъпи на мен и това ми причини много болка за дълго време.

Ал Джазира: Как прекара времето в затвора и кой видя там?

Аз имах арабски учител, който много харесвах. Там бяха и леля Дуниа и леля Ясмин, които се грижеха за мен и ми купуваха шоколад. Научих се да бродирам. Избродирах "най-сладката майка" за моята майка.


Ал Джазира: Как се почуства, когато ти свалиха белезниците и видя родителите си?

Сякаш можех да дишам отново, а когато видях родителите си, беше фантастично. Никога не съм била по-щастлива през живота си. Много, много се радвам, че съм си вкъщи. Ще бъда още по-щастлива, когато нещата станат отново нормални.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар