събота, 7 май 2016 г.

Американски военни престъпления: магистралата на смъртта в Кувейт

В нощта на 26 срещу 27 февруари 1991 на 32 километра западно от Кувейт се случва едно военно клане, което днес сякаш е забравено.

Малко предистория. На 2 август 1990 диктаторът Садам Хюсеин нахлува в Кувейт и окупира малкия си съсед. В защита на малката държава от Персийския залив се образува международна коалиция водена от САЩ, която провежда редица бомбардировки и други военни операции. На 25 февруари, виждайки, че няма да успеят да задържат Кувейт, иракските власти обявяват по радиото, че започват изтегляне на армията си в изпълнение на резолюция 660 на ООН. На следващия ден самият Садам Хюсеин потвърждава, че се изтеглят. Джордж Буш-старши, тогавашният президент на САЩ, реагира на тези думи като ги обявява за "жестока измама".

Така се стига до трагичната нощ на 26 срещу 27 февруари, хиляди иракски войници започват да се изтеглят по Магистрала 80 към Багдад и Магистрала 8 към Басра. Американците обаче решават, че трябва да ги ударят. Бойни самолети удрят първо предните и задните превозни средства, така че останалите да бъдат блокирани. След това започва касапницата извършена от въздуха. Над 2000 единици техника са унищожени, а загиналите са десетки хиляди. Пътят получава името "магистралата на смъртта". Войната официално приключва на 28 февруари и цялото това кръвопролитие е било излишно.

Според мнозина, тази американска постъпка не е просто варварски акт, ами дори нарушава Женевската конвенция от 1949, част III, в която се забранява убиването на войници престанали да се сражават. Иракската армия не отстъпва с цел да се прегрупира и да атакува отново, не извършва заблуждаващи маневри, те просто са се прибирали у дома.

И до днес американските военни се опитват да отхвърлят тези обвинения. Те твърдят, че иракчаните не са се оттегляли, а са били изтласкани от съюзническите сили. Освен това генерал Норман Шварцкопф описва загиналите приблизително така - това не са невинни хора, това са сбирщина от изнасилвачи, убийци и главорези.


Днес, повече от 25 години по-късно този тъмен епизод не просто е забравен, той се повтаря отново и отново, само действащите лица и сцената са сменени. Всичко останало обаче е същото. Нима Русия не бомбардира наред в Сирия и нима не използва подобни оправдания - "това не са жени и деца, това са джихадисти"....












4 коментара:

  1. Тази статия няма да те спаси, знаем колко плюиш само по Русия

    ОтговорИзтриване
  2. Тази операция е напълно оправдана. Ако са имали намерение да се оттеглят да са го направили преди началото на бойните действия, имали са на разположение 5 месеца да мислят.Каква е гаранцията че не са се оттеглят за прегрупиране и нанасяне на контраудар. Враг който не се предава се унищожава. Същото се случи и през 2018 в Сирия при Дер Азор, руски наемници настъпват към позиции на кюрдско-американската коалиция. След многократни предупреждения към руското командване, и отговор "их там нет" наемниците бяха унищожени напълно от американската авиация и артилерия. По време на атаката руснаците писнали "олеле спрете да изтеглим ранените" не няма да стане. Така се прави, когато нападаш с цел да унищожиш някого трябва да знае че и ти можеш да бъдеш унищожен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напълно съм съгласен за Дейр Ел Зор. За жалост американците не постъпиха по същия твърд начин при турското настъпление срещу SDF.

      Изтриване