четвъртък, 28 април 2016 г.

Малко познато събитие - през 1966 САЩ пускат над Испания четири атомни бомби

Вероятно повечето читатели никога не са чували за това събитие, това не е случайно - по онова време САЩ полагат неимоверни усилия да го прикрият и омаловажат.

На 17 януари 1966 над Испания американски бомбардировач B52 влиза във въздушен сблъсък със самолет за зареждане на гориво. В резултат четири водородни бомби се отделят от бойния самолет. На две от тях им се отварят парашутите и те се приземяват без да причинят щети - едната в Средиземно море, а другата на сушата. Другите две бомби обаче имплодират (спукват се без да експлодират). Това е достатъчно да разпръснат голямо количество плутоний върху почвата около град Паломерес в Андалусия.

Как обаче този сериозен инцидент остава на практика прикрит? Оказва се, че САЩ имат разписан протокол какво да се прави в такива случаи. Това се налага, защото не се случва за първи път. Дори военните имат термин - "счупени стрели", който значи изгубени или повредени атомни бомби. САЩ признават за 32 "счупени стрели", макар че независими изследователи предполагат, че са много повече. Най-общо протоколът изисква да се мълчи за инцидента, ако това е невъзможно, да се отрича, а ако и това е невъзможно - да се омаловажава. Така в конкретния случай се говори за "малко сънливо селце". Журналистите, които получават бюлетините от военните, на свой ред продължават да ползват тези термини в репортажите си, без особени проверки. Една забележка - дори и днес е така, забелязвам, че често пъти големите агенции публикуват само официалните комюникета на руското или американското военно министерство, игнорирайки информациите (включително и видео клиповете) идващи от самото засегнато място. Не е рядкост тези "любителски кадри" да са в противоречие с официалните изказвания.

В случая с Паломерес още нещо изиграва решителна роля за това истината да остане прикрита. Както споменах в началото, една от бомбите пада в морето без да се взриви и да изпусне радиация. Това е невероятен късмет за американците, дава им начин да се измъкнат от скандала. Всичкият медиен интерес е насочен натам и почти нищо не се споменава за другите бомби паднали на сушата. За прибирането на бомбата от водата, са пратени няколко военни кораба и цялата операция отнема 80 дни. Международни новинарски агенции отразяват случващото се. Като мярка за сигурност, през това време е забранен риболова в района. Местните рибари не могат да излизат с лодките си в морето и хората гладуват. С право репортерите се възмущават от това как местните хора не могат да се изхранват по начина по който винаги са го правили. Това обаче отклонява възмущението от другото зло - плутоният разпръснат по полята. Освен това се появяват слухове, че бомбата във водата изпуска радиация. Това не е вярно, но е добре дошло за американците (дали те самите не пуснат тези слухове?). Американският посланик плува във водите в забранената зона, за да докаже, че няма никаква радиация. И, хоп, ето ти новина - "радиация няма", кой да ти обърне внимание, че става въпрос само за морето, не и за сушата, където има радиационно замърсяване. Така американците излизах "сухи" от цялата тази история.

Какви са опасностите все пак от разпръснатия плутоний? По приблизителни изчисления при инцидента в района са се разпръснали 10 килограма от радиоактивното вещество. Един милиграм плутоний гарантирано предизвиква рак на белите дробове ако се вдиша, сами можете да прецените колко сериозна е опасността за хората живеещи в района. Плутоният може да се поеме и заедно с храната отглеждана там, в такъв случай пак има опасност, макар и не толкова голяма, колкото ако директно се вдиша и попадне в белите дробове.

Местните хора знаят за опасността, но защо, толкова години след инцидента, сякаш, самите те продължават да прикриват случилото се? Обяснението за това е чисто икономическо. Районът се посещава от туристи, освен това разчита на производството на селскостопанска продукция, всяка година земята е обработвана от много работници идващи от чужбина (вероятно и от България). Нима местните хора искат да прогонят туристите и наемните селскостопански работници като им кажат, че има плутоний наоколо? Районът е изнасял и все още изнася домати и друга продукция за страни като Великобритания и Германия. Освен това се ползва с репутацията на място за "алтернативен" туризъм включително секс туризъм и плажове и хотели за нудисти (виж една от долните снимки). Всичко това може да рухне, ако се раздуха опасността от радиацията...


Снимките са дело на Джон Хауърд, американски историк, академик и фотограф, който е решен да запознае света със случилото се в Паломерес през далечната 1966 година.







Няма коментари:

Публикуване на коментар