вторник, 6 октомври 2015 г.

Ислям - упадък или прогрес?

Наскоро докато търсех информация за поредната военна сводка за палестинската групировка Хамас, попаднах на тази смущаваща снимка:



Тези деца са булки, които ги омъжват за кретените до тях. Това е една отвратителна практика, която винаги ме е възмущавала. Макар и да не можем да обобщаваме за цяла една религия, днес за мнозина ислямът е носител на допотопни и античовешки виждания, а ислямската общност се смята за изостанала и често пъти примитивна. Както казах, не може да се направи обобщение за цели милиард и половина вярващи (по приблизителни оценки толкова са мюсюлманите по света) и все пак изстъпленията на "Ислямска държава", отношението към жените в много арабски страни, някои странни забрани не спомагат за изчистване на образа на тази световна религия. Не винаги обаче е било така, в определени периоди на човешкото развитие, именно ислямският свят е бил носител на прогреса. Нещо, което днес удобно се забравя от разни ислямофоби.

Следва подборка на някои от най-важните постижения достигнати в ислямски общества.

Първият университет в света е основан от две мюсюлманки, Фатима и Мириам ал-Фирхи, във Фез, Мароко през 859 годиниа. На студентите е преподаван богат набор от предмети със светско и религиозно естество. В края на обучението, учителите провеждали изпити и давали различни оценки (степени) на базата на постигнатото. Тази концепция с оценките се разпространила и в Андалусия, Испания и от там в цяла Европа, включително и в Оксфорд, Англия, където днес се намира един от най-известните университети в света. На практика Фатима и Мириам оформили днешния облик на висшите учебни заведения - с различни предмети и различни учители за тях, с изпити в края на обучението и раздаването на учебни степени.


Някои спорят, че всъщност първият университет се е появил още през 427 г. в Наланда, Индия (да не се бърка със съвременния университет със същото име). Там действително се е провеждало обучение, но са се преподавали само основни предмети и е нямало степени. Също така никоя друга цивилизация не е копирала практиката на това учебно заведение. Затова по-скоро може да го наречем (основно) училище, а не университет. Нещо повече - до преди 15 години никой историк не е наричал Наланда университет. След атентатите от 11 септември 2001 обаче разни ревизионисти се опитват да го изкарат такъв. Някак си неудобно им е първият университет в света да е мюсюлмански и затова преиначават и пренаписват историята.

Отделно от първия университет мюсюлманските учени имат и друга голяма заслуга в сферата на знанието. От 8-ми век те започват да превеждат на арабски древните гръцки текстове. Ако не са го направили, вероятно много от трудовете на древните философи, математици, естествознатели щяха да са загубени завинаги за човечеството. Щеше ли иначе днес някой да е чувал за Сократ, Платон, Аристотел? По това време започват тъмните векове в християнския свят, те ще продължат няколко века. Докато в Европа горят книги и хора на кладите, арабските книжовници преписват текст след текст и спасяват древните познания.

Освен това да не забравяме, че днешните цифри от 0 до 9 са арабско творение. Римските числа се оказват доста неудобни, макар и все още да се използват за номериране (на месеци примерно - I, IV, IX).


През 872 г. в Кайро пък е основана първата болница за която може да се каже, че е от съвременен тип. Била е разделена на отделни звена - за лечение, за възстановяване на тези прекарали болест или пострадали при инцидент, старчески дом. В тази болница за първи път се е обръщало внимание и на психическите заболявания. Самото заведение било светска институция спазваща моралния императив да помагат на всеки нуждаещ се бил той мъж или жена, дете или възрастен, богат или беден, мюсюлманин или не.

След около 100 години един хирург на име Ал-Захрауи (Al-Zahrawi) съставя илюстрирана медицинска енциклопедия, която ще се ползва в Европа през следващите 5 века. Използваните инструменти от Ал-Захрауи като скалпел и пинцети и до днес са в помощ на хирурзите. Освен това вероятно Ал-Захрауи е първият приложил цезаровото сечение (което въпреки името му, не идва от Римската империя).


За златна ера на ислямския свят се счита времето между 7-ми и 16-ти век. Тогава бурно се развиват изкуствата и науките. И макар алхимията да е древна практика съществувала още в Египет и Китай, именно в ислямския свят тя се превръща от мистицизъм в науката позната днес като химия. Освен това се е гледало комплексно на отделните науки, считало се е, че те са взаимосвързани - че са клони на едно дърво. Най-важните били математиката, медицината и астрономията.


Така че, нека не поставяме крайни оценки на никое общество и никоя култура. Да не забравяме доброто и да не си затваряме очите за лошото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар